Определение № 30 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1989/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. Я. против определение № 347/10.10.2023 г. по в.ч.т.д. № 599/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба против определение № 91/07.07.2023 г., постановено по т.д. № 18/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали, в частта му, с която е оставено без уважение искането за съединяване на т.д. № 18/2023 г. и т.д. № 19/2023 г. по описа на същия съд. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевира се, че т.д. № 18/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е образувано по предявен от Д. М. Я. против “ЕКСПРОМ 79” ЕООД и “ШЕРА 79” ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на договор за продажба на недвижим имот от 08.09.2022 г., както и че с оглед прехвърлянето на имота на трето за делото лице е образувано т.д. № 19/2023 г. по описа на същия съд по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от Д. М. Я. против “ЕКСПРОМ 79” ЕООД, “ШЕРА 79” ЕООД и Д. К. Ш., за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба на недвижим имот от 20.04.2023 г. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането на ищеца за съединяване на тези две дела, поради спирането на производството по т.д. № 19/2023 г., тъй като определението за спиране е обжалвано и все още не е стабилизирано. Излагат се доводи, че в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че когато производствата по предявените искове по чл. 135 ЗЗД са висящи пред един и същ съд, следва съгласно чл. 213 ГПК да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство, за да бъде съобразена връзката между отделните сделки. Постъпили са отговори на ответниците “ЕКСПРОМ 79” ЕООД и “ШЕРА 79” ЕООД, в които се оспорва частната жалба като недопустима и съответно като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Въззивният съд, за да остави без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното определение в обжалваната част, с която е отказано съединяването на производствата по двете дела по реда на чл. 213 ГПК, е приел, че същото не подлежи на обжалване, доколкото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично възможност за неговото обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. На обжалване подлежат определенията на съдилищата, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или тези, за които е изрично предвидено обжалване в процесуалния закон, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК. Определението на съда, с което е отказано съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, касае движението на делото и не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, определящ кръга на обжалваемите определения. Същото няма преграждащ характер, доколкото не се явява пречка за развитие на делото. Неговото обжалване не е и изрично предвидено в процесуалния закон. Като насочена срещу неподлежащ на обжалване първоинстанционен акт, подадената частна жалба пред въззивния съд е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. В този смисъл е и константната практика на ВКС относно необжалваемостта на съдебен акт по чл. 213 ГПК, обективирана в определение № 555/05.10.2015 г. по ч.т.д. № 2534/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 110/22.02.2021 г. по ч.т.д. № 262/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 450/27.09.2016 г. по ч.т.д. № 1575/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., и др. Като ирелевантни за настоящото частно производство по чл. 274, ал.2 ГПК следва да се преценят доводите в частната жалба относно възможността за съединяването на двете дела и връзката между тях, тъй като сама по себе си евентуалната неправилност на съдебния акт не обосновава допустимост на обжалването. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Апелативен съд – Пловдив е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,