Определение № 9343 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Х. Х. К., чрез адв. Вулджев, против Определение № 6841/10.06.2026г., постановено по дело № 1472/2025г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Писмо-отказ изх. №25П-4997/13.06.2025 г. на Директор дирекция „Местни данъци и такси“ Община Пловдив и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че административният съд е постановил определението в нарушение на разпоредбите на ЗМДТ и ДОПК. В подкрепа на тезата са развити подробни доводи за допустимост на инициираното първоинстанционно производство и разглеждане на спора по същество. Ответникът- Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бръшкова, оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд-Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на Х. Х. К. против Писмо-отказ изх. №25П-4997/13.06.2025 г. на директор дирекция „Местни данъци и такси“ Община Пловдив за за отписване на публични общински вземания за задължения данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г. ведно с лихви за просрочие към 10.05.2024 г., поради изтичане на погасителна давност и е прекратил производството по делото. Съдът е формирал извод, че след като въпросните публични задължения, чието отписване се иска, са предадени за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, нито кметът на общината, нито Директор дирекция „Местни данъци и такси“ Община Пловдив са компетентни по искането за отписване и по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното е прието, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9б ЗМДТ общината разполага с процесуална възможност да избере реда и органа за принудително събиране на публичните общински вземания – публичен изпълнител по ДОПК или частен съдебен изпълнител по ГПК. Изборът е въпрос на оперативна самостоятелност на общината, при липса на нормативно установен ред за предпочитане на единия способ (Решение № 11262/25.10.2016 г. на ВАС). В случая към момента на отправяне на искането по чл. 173 от ДОПК за отписване на публични задължения до Директора на Д“МДТ“ Пловдив, по отношение на същите вече е било инициирано принудителното им събиране и е образувано изп. д. № 545 / 2024 г. по описа на ЧСИ М.Обретенова рег.№ 758 с район на действие ОС Пловдив. Това определя и компетентността на органа, който следва да се произнесе по искането на жалбоподателя за отписване като погасени по давност задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. При безспорно установено, че е образувано изпълнително производство, то органът по това производство е компетентният да се произнесе по искането за отписване на процесните задължения. При тази хипотеза средството за защита на жалбоподателя е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК чрез предявявавяне на отрицателен установителен иск, т. е. по гражданскоправен ред. В този смисъл е и цитираната в обжалваното определение съдебна практика. Противно на изложените в частната жалба доводи, обжалваният съдебен акт не противоречи на мотивите на Определение № 2697 от 11.03.2026г. по адм д № 972/2026г. на ВАС, доколкото с него е разрешен спорният въпрос относно липсата на идентичност на предмета на първоинстанционното производство с този по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив и са дадени указания за преценка за допустимост на оспорването, съобразно основанията по чл. 159, т. 1 – т. 5, т. 7, т. 8 АПК. Мотивиран така и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,