Определение № 8313 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. М. С. срещу Определение № 3956 от 28.04.2025 г. по адм. дело № 818/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 7 от АПК жалбата му до съда е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу определение, което подлежи на съдебно обжалване, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С жалбата си до Административен съд Пловдив В. М. С. е сезирал съда с искане да се отмени издаденото от счетоводителя на „Горубсо – Лъки“ ЕООД удостоверение образец УП-2 № ГЛ-42/06.12.2024г. с аргумент, че в същото не са нанесени действителните размери на получено брутно трудово възнаграждение за определен период от време - като се укаже на осигурителя да издаде ново удостоверение, въз основа на влязло в сила Решение № 67/26.12.1994г. по гр. д. №1467/1993г. на АРС. Поради неяснота на жалбата и указания за уточняване на искането, С. е уточнил, че обжалва издаденото удостоверение обр.УП-2 като незаконосъобразен документ с невярно съдържание. Предвид направеното уточнение и след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, АС – Пловдив е преценил същата като процесуално недопустима и прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел от правна страна, че не е налице годен за оспорване по съдебен ред административен акт. Издаденото удостоверение по същество представлява официален удостоверителен документ, оспорване на съдържанието на какъвто се извършва само по административен ред и по тази причина същият не може да се оспори пред съд. На следващо място, съдът е установил наличието на висящо адм. дело № 1461/2024г. по описа на АС – Пловдив със същия предмет и между същите страни, което е приел за друго, самостоятелно основание за недопустимост и прекратяване на производството по по-късно образуваното дело, каквото е адм. дело № 818/2025г. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е установил и анализирал всички значими за допустимостта на жалбата фактически обстоятелства и въз основа на тях е извел правилен краен извод за нейната недопустимост, мотивите за който се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилна и обоснована е преценката на административния съд, че оспорване на съдържанието на документа - в случая издаденото от „Горубсо – Лъки“ ЕООД удостоверение образец УП-2 № ГЛ-42/06.12.2024г. се издава от осигурителите за удостоверяване на осигурителен стаж на определено лице за целите на определяне размера на пенсията, съгласно приложимите разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /чл. 40 и сл./. По своята правна същност тези удостоверения представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тази разпоредба определя като индивидуален административен акт волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Волеизявлението на административния орган за издаване на документ по чл. 21, ал. 3 от АПК /удостоверителен административен акт/, респективно - отказът да се издаде такъв документ може да се обжалва по административен и съдебен ред, но волеизявлението относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са материализирани в удостоверителния документ, представляващо неговото съдържание, може да се оспори само по административен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК, по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ и по аргумент за обратното следва да се приеме, че съдържанието на документа /удостоверителния административен акт/ не може да се оспорва пред съда, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. Доказано и обосновано е и второто основание за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата, инициирала образуването му. Наличието на висящи съдебни производства с идентичен предмет и страни в един и същи съд е недопустимо и по-късно образуваното дело следва да бъде прекратено. Ето защо, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд Пловдив е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,