Определение № 6166 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба на Л. С. А., А. С. С. и В. С. А., чрез адв. Маринов, срещу определение №3401 от 25.03.2026г. по адм.д.№11999/2025г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 1640 от 16.10.2025 г. по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и е прекратено производството по делото. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на определението се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Ответникът кмет на Община Кюстендил, в представен писмен отговор чрез юрк. Николова, ангажира становище за основателност на частната жалба. Ответницата Е. А. К., чрез адв. Мухтийска, в представен писмен отговор по частната жалба, оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на обжалваното определение като обосновано и правилно Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения. Обжалваното определение е мотивирано с липса на правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК за касационните жалбоподатели Л. С. А., А. С. С. и В. С. А. да обжалват решение № 1640 от 16.10.2025 г. по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, тъй като с решението е отменена по оспорване на Е. А. К. заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г. за премахване на незаконен строеж „Реконструкция на покрив с надзид“ на двуетажна масивна жилищна сграда с адресати Е. К., Л. А., А. С. и В. А. като съсобственици на сградата. Този извод е обосноват с факта, че Л. А., А. С. и В. А. не са обжалвали заповедта и по отношение на тях тя е влязла в сила, а освен това заповедта е отменена само по отношение на Е. К.. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно като краен резултат, но при следната мотивировка. С решение № 1640 от 16.10.2025 г. по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е отменена изцяло по жалба на Е. А. К. заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г. за премахване на незаконен строеж „Реконструкция на покрив с надзид“ на двуетажна масивна жилищна сграда, а не само по отношение на Е. А. К., както неправилно е приел тричленния състав в обжалваното определение. Това решение обаче има „действие по отношение на всички“ с оглед нормата на чл.177, ал.1, предл.второ от АПК. Именно поради това решението се явява благоприятно за подалите касационна жалба срещу него адресати на отменената заповед Л. А., А. С. и В. А., тъй като с отмяната на заповедта за премахване на незаконния строеж отпадат разпоредените негативни последици за всички адресати на заповедта досежно премахване на незаконния строеж, които са обвързани с дължими от всички адресати разходи по премахването. В случая е ирелевантно обстоятелството, че производството по установяване и премахване на незаконния строеж е започнало по сигнал на А. С. и В. А., които желаят настъпване на последиците от процесната заповед – премахване на строежа, тъй като същите в качеството си на адресати на разпореденото премахване търпят негативните последици от заповедта. В горния смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика на Върховният административен съд. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,