Определение № 443 от 24.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 861/2026 г.

Производството е с правно основание чл.43, т.1 от НПК и е образувано по постъпило определение на съдията - докладчик по н.о.х.д. 615/2026 г. по описа на РС Несебър, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: По внесен обвинителен акт от РП – Бургас, ТО - Несебър, против К.Д. от [населено място] за престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.2 от НК в РС Несебър било образувано н.о.х.д. № 615/2026 г. В преценката по чл.247б от НПК съдията - докладчик приела, че по правилата на местната подсъдност делото е подсъдно на РС Несебър, но констатирала основанието за промяна на подсъдността, посочено в чл.43, т.1 от НПК. Аргументирала се с обстоятелството, че подсъдимия, пострадалата и двама от тримата свидетели са с адреси в район, извън Несебър, а именно – в [населено място]. С оглед на това и считайки, че разглеждането на делото в РС Несебър би създало сериозни затруднения на участниците в производството, прекратила съдебното производство и изпратила делото на ВКС с оглед правомощието му по чл.43, т.1 от НПК. ВКС намира искането за основателно по следните съображения: В разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК е предвидена възможност касационната инстанция да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд когато много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. В конкретния случай подсъдимият, пострадалата свидетелка, както и двама свидетели (от общо трима), вписани в списъка за призоваване към обвинителния акт, живеят в [населено място]. При тези данни техният брой отговаря на изискването да е преобладаваш, в каквато посока е възприетия в практиката на ВКС критерий и хипотезата, предвидена в чл.43, т. 1 от НПК – много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд е налице. Ето защо и за обезпечаване постигането на процесуална икономия при разглеждането на делото и преди всичко с оглед възможността за реалното и без затруднение упражняване от страните на техните процесуални права, настоящият състав на ВКС намира, че е оправдано отклонението от местната подсъдност и делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на РС Пловдив. Водим от горното и на основание чл.43, т.1 от НПК, ВКС, ІII НО,