Определение № 2271 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. С. В. от гр. Велинград срещу Определение №115 от 12.01.2026 г. по адм. д. №28/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед №25-0367-000094 от 16.12.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от полицай към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик, Районно управление (РУ) Велинград. Частният жалбоподател - А. С. В. изразява становище за неправилност на определението поради нарушения на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал всички доказателства по делото поради което е достигнал до неверни правни изводи. От представените с жалбата до първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е непосредствено свързано и необходимо за упражняване на правото му на труд и това на съпругата му. Заповедта ще причини на жалбоподателя значителни затруднения за посещаване на болнични заведения с оглед здравословните проблеми, които има. Твърди, че има частен заем, който няма да може да изплаща. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът - полицай към ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, буква "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Съдът, за да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е приел, че в особеното искане не се твърди вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави конкретно посочване на вероятни материални вреди. Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство с прилагането на принудителната административна мярка, всъщност представлява последица от прилагането на мярката и само по себе си не може да обоснове вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват нови обстоятелства, сочещи на търпени вреди, които са пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. Това, че на молителя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на принудителната административна мярка не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта на ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа за употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство, са относими към съществото на спора. Представените с частната жалба писмени доказателства, сочещи на действително упражняване на таксиметрова дейност от жалбоподателя, не обосновават извод, различен от приетия от административния съд. Всяко предварително изпълнение на административния акт от органа несъмнено може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността му да извършва трудова дейност, както и на възможността му да управлява автомобил и да се придвижва с него, тя не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. По делото не са представени доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя за наличието на заем. Нито се твърди, нито са представени доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Що се отнася до вредите, които съпругата на господин В. би понесла от предварителното изпълнение на оспорената заповед, то те не могат да бъдат релевирани от частния жалбоподател в настоящото производство. Това са вреди, които не биха настъпили в патримониум на жалбоподателя, а които евентуално би понесло трето лице, на което господин В. не е процесуален субституент - с оглед на общия принцип на чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК никой не може да брани чужди права без изрична разпоредба на закона, а такава за конкретния случай липсва. Предвид изложеното обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение