Определение № 242 от 30.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 812/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кемира“ ООД, ЕИК[ЕИК], срещу разпореждане от 05.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1450/2019 г. на Апелативен съд – София, с което на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. с чл.278, ал.4 ГПК е върната подадената от дружеството частна жалба с вх. № 21336/25.11.2019 г. Частният жалбоподател поддържа доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди, че неправилно съдът е дал указания за отстраняване на нередовности на посочената частна жалба, т.к. такива не са били налице. В постъпил по делото писмен отговор от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., са развити съображения за правилност на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол разпореждане по чл. 274, ал. 2, предл. второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С постановено по в.ч.гр.д. № 1450/2019 г. определение № 1417 от 24.04.2019 г. Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от „Кемира“ ООД частна жалба срещу определение на Софийски градски съд по т.д. № 250/2018 г., с което е допуснато конституиране на трето лице помагач на страната на ищцовата банка. С разпореждане от 24.09.2019 г. на съдията - докладчик е върната частната жалба на „Кемира“ ООД срещу посоченото определение, поради непредставяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 15 лева, в указания срок. Последният съдебен акт е обжалван с частна жалба вх. № 21336 от 25.11.2019 г., като при проверка на редовността й, апелативният съд е констатирал липса на представен документ за внесена ДТ в размер на 15 лв., по сметка на ВКС. С разпореждане от 04.12.2019 г. са дадени указания на частния жалбоподател за отстраняване на тази нередовност, с изрично предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението им в едноседмичен срок от съобщението. Препис от последното разпореждане е надлежно връчено на 20.01.2020 г. и предвид неизпълнение на указанието, със сега атакуваното разпореждане частната жалба е върната на подателя й. Разпореждането е валидно, процесуално допустимо и правилно. Констатираната от апелативния съд нередовност на частна жалба с вх. № 21336/25.11.2019 г. е в съответствие с данните по делото, а доводите на дружеството – частен жалбоподател за спазване на изискванията за редовност на частната жалба следва да се преценят като напълно необосновани. Към посочената частна жалба липсва пл.документ, удостоверяващ внасяне на ДТ в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, а такъв документ не е посочен и като приложение към нея. В случая липсва основание за недължимост на ДТ за разглеждане на частната жалба, а и такова не се поддържа от частния жалбоподател. Даденото указание от администриращия частната жалба съд е ясно и конкретно, надлежно съобщено, чрез връчване на препис от съответното разпореждане. В рамките на определения едноседмичен преклузивен срок, частният жалбоподател не е предприел действия за отстраняване нередовността на частната жалба. С оглед неизпълнение на дадените указания в срок и в съответствие с процесуалните правила нередовната жалба е била върната законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение