Определение № 1136 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ж. и Р. С. Р., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. С. против решение № 144 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 136/2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора. Ответникът Р. П. П. чрез адв. К. е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата при условие, че се допусне до разглеждане. При проверка допустимостта на настоящото производство този състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260771 от 22.11.2022 г. по гр. д. № 4895/2020 г. на Районен съд - Стара Загора, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена спрямо ищеца Р. П. П. недействителността на сключения между ответниците Д. И. Ж. и Р. С. Р. на 21.01.2020 г. с нотариален акт № 19 от същата дата на нотариус С. Ч. договор за прехвърляне -от първата на втория - на 1/12 идеална част от два недвижими имота, находящи се в [населено място], [община] срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя. При предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска прогласяване недействителност на прехвърлителна сделка относно 1/12 идеална част от два имота, поради което данъчната оценка на всеки от имотите - предмет на разпореждане по посочения по - горе нотариален акт, формира цената на отделните искове. Видно от представените удостоверения от 08.12.2020 г. за данъчни оценки на процесните недвижими имоти (л. 16 и л. 17 от първоинстанционното дело) те са съответно 2 844 лв., а за процесната част 237 лв. - за единия имот, респ. 4 588. 50 лв., а за отчуждената част 382. 20 лв. - за другия имот. Тази цена (като сбор от оценките на прехвърлените части от имотите) е била посочена в исковата молба, въпросът за нейния размер не е бил повдигнат от ответниците или служебно от съда до първото по делото заседание, поради което на основание чл. 70, ал. 1 ГПК се е стабилизирала. Предвид на изложеното, цената на исковете (дори и като сбор от данъчните оценки на прехвърлените идеални части от имотите) е под законодателно предвидения минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касация за граждански дела - арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Постановеното по спора въззивно решение е изключено от касационен контрол, поради което подадената срещу него касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалба разноските в настоящото производство съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Такива обаче в случая не следва да се присъждат поради отсъствие на нарочно искане за това, отправено от страната до съда. Нито в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито до датата на закритото заседание в производството по чл. 288 ГПК (когато, както е в случая то приключва) ответникът по касация е поискал присъждането на разноски за касационното производство, макар с отговора да е представил договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.