Определение № 533 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5314/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. В. Ш., против определение № 9169 от 25.04.2014 г. по ч.гр.д. № 3256/2014 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на Даниела Ш. срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в издадената на 03.10.2013 г. по ч.гр.д. № 39481/2013 г. на Софийски районен съд, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване, е за това възможно ли е солидарната отговорност на съпруга по чл. 25, ал.2 СК/ отм./ да възникне от приподписване на договор за кредит, длъжник по който е другият съпруг, без съпругът да е изразил съгласие да встъпи като съдлъжник на кредитополучателя. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на частната касационна жалбата е въззивно определение, постановено в заповедното производство, с което съдът се е произнесъл по частна жалба по чл. 419, ал.2 ГПК, против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, заповедното производство е уредено в действащия ГПК като двуинстанционно и въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба. Затова съдът