Определение № 2162 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1894/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. Стойчев от гр. Бургас против Определение № 2908/15.11.2023г., постановено по адм. дело № 1449/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас), в частта му, с която е оставена без разглеждане негова жалба с вх. № 7977 от 01.08.2023 г. по описа на АС – Бургас, против Заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, по преписка № ЗСП/Д/А693/28.06.2023 г. и е прекратено производството по делото в тази му част. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт в оспорената част и се иска неговата отмяна. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, не изразява становище. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна. С Определение № 2908/15.11.2023г. по адм. дело № 1449/2023 г., Административният съд – Бургас е постановил три отделни диспозитива. С първия, предмет на настоящото производство, е оставил без разглеждане подадената от Ж. Стойчев жалба против Заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас и е прекратил производството по делото в тази му част. Посочил е, че определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС. С втория диспозитив съдът е постановил отмяна на Решение № 02-РД06-0026/09.08.2023 г. на директора на РД „Социално подпомагане“ – Бургас и е върнал преписката на директора за произнасяне по същество по подадената от Стойчев жалба, за което е определил 14 – дневен срок. В тази си част определението не подлежи на обжалване. С третия диспозитив съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на делото до приключване на гражданско дело № 5197/2023 г. на РС – Бургас и е посочил, че определението в тази му част е окончателно. Пред първоинстанционния съд са постъпили частна жалба с вх. № 12417/28.11.2023 г., подадена от служебно назначения от съда процесуален представител на Ж. Стойчев, както и частна жалба с еднотипно съдържание вх. № 12475/29.11.2023 г. на Ж. Стойчев, подадени против Определение № 2908/15.11.2023 г. по адм. дело № 1449/2023 г. на Административен съд – Бургас. С Определение № 3092/01.12.2023 г. по адм. дело № 1449/2023 г., решаващият състав, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК, е оставил без разглеждане посочените частни жалби, подадени против Определение № 2908/15.11.2023 г. по адм.дело № 1449/2023 г. по описа на АС – Бургас, в частта му, с която е отменено Решение № 02-РД06-0026 от 09.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата, както и в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото. С частна жалба, с вх. № 13363/18.12.2023 г. по описа на АС - Бургас, Ж. Стойчев е оспорил Определение № 3092/01.12.2023 г. по адм. дело № 1449/2023 г. по описа на АС – Бургас пред ВАС. С определение № 1588 от 12.02.2024 г. по адм. дело № 218/2024 г., Върховният административен съд оставя без разглеждане като недопустимо искането на Ж. Стойчев за освобождаване от държавна такса за това производство, отхвърля като неоснователно искането му за предоставяне на двуседмичен срок за отстраняване на нередовности по частната жалба и изготвяне на уточнения към нея от служебно назначения адвокат и оставя в сила Определение № 3092/01.12.2023 г. по адм. дело № 1449/2023 г. на АС – Бургас, Съставът на ВАС е посочил, че отмяната на Решение № 02-РД06-0026/09.08.2023 г. на директора на РД „Социално подпомагане“ – Бургас и връщането на преписката за произнасяне по същество по подадената от Стойчев жалба, представлява позитивен за жалбоподателя съдебен акт, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. Освен това ответникът е представил по делото препис от Решение № 51/02-РД06-0051/23.11.2023г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас, постановено в изпълнение на Определение № 2908/15.11.2023 г., поради което определението в тази му част вече е изпълнено с постановяване на административен акт, което е още един довод за липсата на правен интерес от страна на жалбоподателя за оспорване на Определение № 2908/15.11.2023 г. по адм. дело № 1449/2023 г. на АС – Бургас, в тази му част. Предмет на настоящото производство е Определение № 2908/15.11.2023 г. по адм. дело № 1449/2023 г. на АС – Бургас, само в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от Ж. Стойчев жалба против Заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас и е прекратено съдебното производство по делото в тази му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към момента на подаване на жалбата срещу посочената заповед – 01.08.2023 г., горестоящият административен орган все още не се е произнесъл по нея. Директорът на РДСП – Бургас се е произнесъл с решение на 09.08.2023 г. Изложени са мотиви, че жалбоподателят не е изчерпал административния ред за обжалване на Заповед № ЗСП/Д-А/693/12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас, който е задължителен съгласно чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Поради това, подадената жалба до съда е недопустима. Посочил е, че обжалването по административен ред пред по-горестоящия орган е условие за допустимост на обжалването по съдебен ред и едва след произнасянето на този орган, спорът ще подлежи на разглеждане по съдебен ред. Определението в обжалваната му част е правилно. Производството пред Административния съд – Бургас е образувано по жалба на Ж. Стойчев против акт, с който е отказано отпускането на еднократна помощ за инцидентно възникнали жизненоважни потребности по чл.16 от ППЗСП. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че обжалваната заповед представлява акт по чл. 13, ал. 2 ЗСП. Съгласно чл. 13, ал. 5 ЗСП издадените заповеди от директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" подлежат на задължително обжалване пред директора на съответната регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването на заповедта по административен ред е положителна процесуална предпоставка, при наличието на която правният спор ще се разгледа от съда. Безспорно е по делото, че към момента на подаване на жалбата срещу посочената заповед – 01.08.2023 г., горестоящият административен орган все още не се е произнесъл по нея. По изложените съображения определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,