Определение № 4555 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на И. Н. С. и Е. П. С. чрез техния пълномощник срещу определение № 483/07.02.2025 г. по адм. д. №1270/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Счиат обжалваното определение за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на община Септември не взема становище по делото. Частната жалба е подадена в срок от лица, за които обжалваното определение е неблагоприятно и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частните жалбоподатели, че в законоустановения едномесечен срок административният орган не им е представил: одобрени проекти и разрешения за строеж за изграждане на Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия с цел продажба, присъединена към мрежата на ЕВН (EVN), с инсталирана мощност 10.735 ват пик, в двора и върху покрива на сградата със статут на търпим строеж, документи, свързани с процедурата за одобряване на нов ПУП, в кв. 32, по плана на [населено място], с който се образуват два нови УПИ, заповед за изменение на ПУП, кв. 32, [населено място], Ситуация на инсталациите в мястото на строежа и документи относно статута на сградата в УПИ XIV-274. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е развил доводи за просрочие на жалбата и недопустимост на съдебноадминистративното производство. Определението е правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано при следните съображения: Със заявление вх. № 9400-247-5 от 07.10.2024 год., подадено от С. до кмета на Община Септември са поискали предоставяне на строителни книжа и документи, които не са им били предоставени. Законосъобразно съдът е заключил, че предмет на обжалване е мълчалив отказ за предоставяне на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, б "а" от Закона за администрацията-издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. Съгласно пар. 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Актове като процесния се издават в срок до 7 /седем/ дни от датата на започване на производството според разпоредбата на чл. 57, ал. 2 АПК, който изтича на 14.10.2024 г., тъй като молбата за предоставяне на административна услуга е подадена на 07.10.2024 г. В този срок не е последвал отговор, поради което формираният мълчалив отказ подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срок, в който административният орган е длъжен да се произнесе, тоест от 14.10.2024 г. и изтича на 14.11.2024 г.- чл. 149, ал. 2 АПК. Настоящата инстанция не споделя доводите, развити в частната жалба, че молби със същото съдържание и претенция като тази от 07.10.2024 г. са подадени на 06.11.2024 г. и на 18.11.2024 г. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от първата подадена молба и не може да се новира, тоест да се продължи със следващи подадени молби със същата претенция. Поради това в случая към датата на подаване на жалбата до съда на 20.11.2024 г. едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ е изтекъл. Срокът е преклузивен и само в рамките на едномесечния срок може да се упражни валидно процесуалното правомощие обжалване. Пропускането на срока за обжалване сочи на процесуална недопустимост на подадената жалба и е пречка съдът да се произнесе по съществото на жалбата. Поради това, като е приел жалбата за процесуално недопустима като просрочена и е прекратил производството по делото, съдът е постановил материално и процесуално законосъобразно и обосновано определение, което следва да се остави в сила. На последно място ако жалбоподателите са лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ или 149, ал. 2 ЗУТ биха могли да обжалват постановената заповед за изменение на подробния устройствен план и разрешението за строеж, още повече че по делото са налични данни, че жалбоподателите са упражнили правото си на възражение по изработения проект за изменение на ПРЗ на съседните УПИ IX-274 и УПИ XIV-274 и са сигнализатори за извършен незаконен строеж в съседния обединен имот. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,