Решение № 2409 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „КМ Инвест“ЕООД срещу решение № 1528/03.11.2025 г., постановено по адм. д. 363/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол (АС-Ямбол). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение като делото бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция или бъде решен спора по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1528/03.11.2025 г., постановено по адм. д. 363/2025 г. по описа на АС-Ямбол е отхвърлена жалбата на „КМ Инвест“ЕООД против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-280-2600/2759 от 02.09.2025 г. на изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробната резистеннтност за кампания 2023 г., с което е постановен пълен отказ за дейности ХЖ-АМР2 (ЕПЖ) в размер на 9364,37 лв., ХЖ-АМР1 (ЕПЖ над 24 месеца) в размер на15662,05 лв. и ХЖ-АМР1 (ЕПЖ от 6 до 24 месеца) в размер на 5544,69 лв. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с приложимия материален закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено и последователно е представил установената фактическа обстановка като е описал точно всички извършени в административното производство действия, но е приел за ирелевантно за спора становище № Я-5610/21.08.2023 г. на ОДБХ-Ямбол и не е допуснал поисканата от „КМ Инвест“ЕООД съдебна експертиза с вещо лице ветеринарен лекар, защото поставените въпроси са за установяване на факти и обстоятелства, за които са представени писмени доказателства, а други са с правен характер и не изискват специални технически познания. При събиране на доказателствата първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения, поради което и касационното оплакване в този смисъл е неоснователно. Въз основа само на допуснатите, събрани и обсъдени писмени доказателства първата инстанция е приела от фактическа страна, че „КМ Инвест“ ЕООД като регистриран земеделски стопанин е подало Заявление за подпомагане за кампания 2023, с което е кандидатствало за подпомагане по следните интервенции: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ); Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ); Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК); Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП); Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК); Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ); Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал - насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП); Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП); Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП); Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК); Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1); Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР) и Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000). В административното производство, образувано по това заявление са събрани доказателства, включително Удостоверение за регистрация на животновъден обект № Я-5632/22.08.2023 г. на ОДБХ-Ямбол, според което стопанисвания от дружеството животновъден обект, предназначен за отглеждане на говеда, е с капацитет 104 бр. крави и 62 бр. приплод, а според Справката за животни в обект по категории № 762363/26.09.2023 г. в момента на проверката (05.09.2023 г.) в обекта има общо 168 бр. животни, от които крави-млечни - 88 бр., телета и малачета до 1 г. – 51 бр., телета и малачета над 1 г. и под 2 г. за угояване – 11 бр., телета и малачета над 1 г. за разплод и бременни юници 17 бр. или общо 168 бр. При наличие на надвишаване с 2 бр. животни на капацитета на животновъдния обект административният орган е отказал изцяло подпомагане за дейности ХЖ-АМР2 (ЕПЖ)-9364,37 лв., ХЖ-АМР1 (ЕПЖ над 24 месеца)-15662,05 лв. и ХЖ-АМР1 (ЕПЖ от 6 до 24 месеца)-5544,69 лв. Тези факти не се оспорват от „КМ Инвест“ЕООД и първата инстанция е приела за достатъчни да се обоснове извод за законосъобразност на оспорения административен акт, защото според съдът съответстват точно на разпоредбите на чл.139, ал.1, т. 17 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), чл. 22, ал. 3, чл. 72, ал. 1, т. 4 и чл.107, ал.1, т.8, б.“в“ от Наредба № 10/27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. (Наредба №10/2023 г.) и чл. 9 и 10 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредба №44/2006г.) При формиране на изводите си решаващият съд е приел, че „при разрешен и допустим капацитет от 166 животни, в обекта се отглеждат 168 животни, с което е нарушена забраната на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВД“, което има за последица неизпълнение на изискванията за подпомагане и представлява основание исканото подпомагане по дейности ХЖ-АМР2 (ЕПЖ), ХЖ-АМР1 (ЕПЖ над 24 месеца) и ХЖ-АМР1 (ЕПЖ от 6 до 24 месеца) да бъде отказано. Формалното сравняване на стойностите, получени при сборуване на броя на животните, посочени в удостоверението за регистрация на животновъдния обект и в справката за животни в обекта, както е направено в таблица 5 от УП, в която дори неправилно обобщението е обозначено като: „капацитет за говеда-166“ и „наличен брой говеда- 168“, не отчита особеностите на отделните видове животни и различните нужди от площ, на която да бъдат отглеждани, които те имат в зависимост от вид и възраст. Именно тази обективна разлика налага използването на понятието „животинска единица (ЖЕ)“, на база на което се извършва изчисляването на оторизираните обекти и суми за подпомагане, но е напълно е игнорирано в атакуваното съдебно решение. Това превръщане е отразено в колона три на Таблица 1 от УП, в която при съпоставяне с данните в колона две (заявените като брой животни) е видно, че подпомагането е заявено по дейности както следва: ХЖ-АМР2 (ЕПЖ)- 163 животни, които представляват 133 ЖЕ, ХЖ-АМР1 (ЕПЖ над 24 месеца) – 88 животни представляващи 88 ЖЕ и ХЖ-АМР1 (ЕПЖ от 6 до 24 месеца) – 75 животни представляващи 45 ЖЕ, но не и в таблица 5, която съдържа основанието за отказ, а именно надвишен капацитет по чл. 137 от ЗВД. В удостоверението за регистрация на животновъдния обект е посочен капацитет 104 бр.крави и 62 бр.приплод, но не и на колко ЖЕ съответстват, което при липса на уточнение относно възрастта на приплодите препятства точното им изчисляване, респективно проверка доколко ЖЕ, за които е поискано подпомагане съответстват на капацитета на животновъдния обект, в който се отглеждат. В справката относно наличните животни е посочена точната възраст на намерените в животновъдния обект, но и в този случай групирането им не кореспондира данните, необходими за изчисляване на точни ЖЕ по критериите в Приложение II на приложимия към датата на издаване на УП Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съдържащо коефициентите за преобразуване на животните в животински единици. В административното производство това разминаване при описанието на животните в капацитета на животновъдния обект и справката относно наличните животни е имало възможност да бъде съобразено и с помощта на наличната информация относно точната възраст на животни според индивидуализацията им по ушните марки и становището на директора на ОБДХ-Ямбол, който е и издател на удостоверението за регистрация на животновъдния обект, да бъде определен точния брой ЖЕ, за които земеделският стопанин е поискал подпомагане, респективно има право по съответните дейности. Тези обстоятелства не са установени в административното производство поради допусната грешка в таблица 5, която не е отчетена от първата инстанция и е довела до необоснован извод за нарушение на забраната по чл. 137 от ЗВД. АС-Ямбол е следвало да се съобрази със становището на ОБДХ-Ямбол, в което се анализирани конкретно намерените животни, респективно тяхната реална възраст, с действително размери на площите на помещенията и двора на регистрирания животновъден обект, в резултат на което недвусмислено е потвърдено, че животновъдният обект на „КМ Инвест“ЕООД отговаря на изискванията за защита и хуманно отглеждане и използване на селскостопански животни съгласно Наредба №16/2006 г., спазват се задълженията по чл. 118, ал. 5 от ЗВД и чл. 139, ал. 1, т. 17 от ЗВД т.е. не е налице надвишаване на капацитета на регистрирания животновъден обект. Игнорирането на това становище от 21.08.2023 г., което е издадено от директора на ОДБХ-Ямбол, който е издател и на удостоверението за регистрация на животновъдния обект от 22.08.2023 г. и е компетентният държавен орган относно контрол и регистрация на животновъдни обекти е довело до постановяване на необосновано съдебно решение, което трябва да бъде отменено. Изводът, че е налице превишаване на капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрация по чл.137 ЗВД не кореспондира със събраните по делото доказателства и е обусловено от допуснотото нарушение на административнопроизводствените правила в административното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, но поради подробните мотиви в съдебния акт относно извършените в административното производство действия и актове е възможно спорът да бъде решен при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК като бъде отменено УП на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а преписката да бъде изпратена на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. Не са налице основания по чл. 222, ал. 2 от АПК и искането на касационния жалбоподател за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Ямбол е неоснователно, доколкото не се констатират процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция и необходимост от събиране на нови доказателства в съдебното производство за факти, които е трябвало да бъдат установени в административната му фаза. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 1570 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 370 лв. държавна такса), поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и въвеждането на еврото в България има право да му бъде заплатена от бюджета на ДФЗ 802, 71 евро, представляваща пълния им размер на направените разноски, съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд