Определение № 9253 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. за изменение на Решение № 8035 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 1597/2025 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от община Лом, в което са изложени доводи за неоснователност на искането за изменение. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Със съдебното решение, чието изменение се иска, е оставено в сила Решение № 1369 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 344/2024 г., с което е отменено Решение № РД-02-14-1023 от 27.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Лом в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор № 134/BG16RFOP001-1.034-0001-C01-S-02 от 27.06.2018 г. с изпълнител „ИНФРАКЪНСТРАКШЪН“ ЕАД. Със същото съдебно решение Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати в полза на община Лом разноски в размер на 12 360 лв. Съдът е приел, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е направено под условие - само ако размерът надхвърля нормативно предвидения. В настоящото искане за изменение не се оспорва, че именно в този смисъл е възражението, направено с касационната жалба. Отбелязва се обаче, че в допълнителна писмена молба от 24.04.2025 г. пълномощникът на касационния жалбоподател е уточнил, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед тълкуването, дадено с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22, което уточнение съдът не е обсъдил при решаване на въпроса относно разноските по делото. Няма основание за промяна на становището на съдебния състав по въпроса за разноските. Действително съгласно даденото от СЕС тълкуване по дело С-438/22 преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение не е обвързана със стойностите, закрепени в Наредба № 1/2004 г. Анализът относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се прави във всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото. В случая липсват конкретни съображения за прекомерност както в касационната жалба, така и в последващата писмена молба от 24.04.2025 г. В молбата от 24.04.2025 г., на която се основава настоящото искане за изменение по чл. 248 ГПК, се посочва единствено следното: „Правя възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуванията на СЕС по дело С-438/22.“ Възражението е напълно бланкетно и отново е направено под условие, без дори да е уточнено дали става въпрос за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение и какъв е неговият конкретен размер. По изложените съображения искането за изменение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение