Решение № 14108 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2011 г.

Решение № 14108 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ "АСМП по УНГ болести - д-р Наталия Борисова" - гр. Ботевград, представляван от д-р Наталия Борисова Маринова, ЕТ "АИИСП по хирургични заболявания - д-р Цветан Ненчев" - гр. Ботевград, представляван от д-р Цветан Ненчев Ненчев, ЕТ "АИПИСМП по ВБГ - д-р Таня Николова" - гр. Ботевград, представляван от д-р Таня Кръстева Николова, "Амбулатория - групова практика за първична медицинска помощ БОРА" ООД - гр. Ботевград, представлявано от д-р Донка Лазарова Каназирска, "Медицинска диагностична лаборатория Ботевград" ООД, представлявано от Добринка Костадинова Петкова и "Д-р Ненко Дянков - Самостоятелна медико-диагностична лаборатория" ЕООД, представлявано от д-р Ненко Илиев Дяков, всички чрез адв. Иво Георгиев, срещу решение № 350 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 890/2010 г. на Административния съд - София-област. Срещу същото съдебно решение е подадена втора касационна жалба от ЕТ "АИПСМП по УНГ болести - д-р Снежанка Френгова" - гр. Ботевград, представляван от д-р Снежанка Генчева Френгова, ЕТ "д-р Любка Длъгацева - ИПСМП" - гр. Ботевград, представляван от д-р Любка Георгиева Длъгацева, ЕТ "АИИППМП - д-р Людмил Петров" - гр. Ботевград, представляван от д-р Людмил Петров Петров, ЕТ "АИИППМП - д-р Сийка Петрова" - гр. Ботевград, представляван от д-р Сийка Георгиева Петрова, ЕТ "ЕНИС - д-р Стефан Йосков АИИППМП" - гр. Ботевград, представляван от д-р Стефан Неофитов Йосков и "СМДЛ Стадалаб" ООД - гр. Ботевград, представлявано от д-р Стефан Неофитов Йосков, всички чрез адв. Пенка Петрова. В двете касационни жалби се излагат идентични доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обжалваното решение е общ нормативен акт по смисъла на чл. 65 от АПК и следва да се приложат разпоредбите на чл. 66 и сл. АПК. Алтернативно се излагат доводи за несъответствие на оспорения акт с наредбата по чл. 8 от Закона за общинската собственост и тарифата към нея, както и нарушение на чл. 102 от Закона за лечебните заведения. Ответникът - Общинският съвет - Ботевград, се представлява в съдебно заседание от адв. Стоянов, който оспорва жалбите като недопустими и евентуално като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, като разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение Административният съд - София-област, е отхвърлил оспорването на жалбоподателите, настоящи касатори, против решение № 287 от 28.10.2010 г. на Общинския съвет - Ботевград, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 102, ал. 4 и 6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) се определя пазарна наемна цена при отдаване под наем на помещения за здравни дейности, представляващи общинска собственост, в размер на 20,00 лв./кв. м без включено ДДС - за помещения, находящи се на територията на гр. Ботевград, и в размер на 10,00 лв./кв. м без включено ДДС - за помещения, находящи се в други населени места на територията на община Ботевград. Съдът е приел, че административното решение е прието от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Направил е задълбочен анализ на приложимата към случая нормативна уредба - ЗМСМА, ЗОбС, наредбата към чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, както и Правилника за организацията и дейността на ОбС. Вследствие на това е изложил мотиви защо приема, че в случая не следва да се проследява процедурата по приемане на общи актове по АПК, а процедурата по приемане на решения на ОбС като орган на местното самоуправление, и то такива решения, с които се извършват действия по управление с общинско имущество, доколкото вземането на решение за определяне на наемна цена е такова решение. По отношение прилагането на материалния закон, след преценка на приложимите разпоредби АССО е стигнал до извода, че в ЗОбС липсва нормативна уредба, която да задължава ОбС да определя наемните цени за отдаване под наем на недвижими имоти предварително в наредбата на общината по чл. 8 или в тарифата към нея. Единственото изискване е наемната цена за имоти - частна общинска собственост, да се определя от ОбС и това се извършва по реда на вземане на решение на ОбС за управление с общинска собственост при необходимото мнозинство и кворум. По отношение на приложението на чл. 102 от ЗЛЗ, съдът е посочил, че не може да се говори общо за приложението на тази норма. Текстът следва да се разглежда по отношение на всеки лекар поотделно и по отношение на всяко помещение поотделно. Съдът е кредитирал приложената по делото заповед № РД-09-244 от 25.02.2000 г. на Министъра на здравеопазването за преобразуване на съществуващите публични здравни заведения за извънболнична помощ в лечебни заведения за извънболнична помощ - еднолични търговски дружества с общинско имущество. По отношение конкретно на жалбоподателите по делото съдът е посочил, че няма спор, че същите са били служители в публично здравно заведение, преобразувано в еднолично търговско дружество с общинско имущество и по отношение на същите са били налице условията към 2000 - 2001 г за подписване на договори за наем при условията на чл. 102 от ЗЛЗ. По делото също не се спори, че помещенията, които ползват жалбоподателите са в сгради - частна общинска собственост, за които е представен АОС, и които са извадени от капитала на образуваните търговски дружества в един по-късен момент. Към датата на вземане на оспорваното решение, тези имоти не са в капитала на търговски дружества по чл. 102 от ЗЛЗ, По поради което АССО е направил извода, че чл. 102 от ЗЛЗ По не е приложим по отношение на жалбоподателите. Установено е, че междувременно от капитала на ТД са извадени помещенията, които ползват жалбоподателите и тези помещения вече не са в капитала на търговските дружества, а представляват обекти - частна общинска собственост, невключени в капитала на еднолично търговско дружество с общинско имущество, образувано след преобразуване на публично здравно заведение. Следователно, кабинетите са станали частна общинска собственост и могат да се отдават под наем за срок до 10 години по реда на ЗОбС чрез търг или конкурс, или за здравни дейности на лекари и стоматолози, но не по реда на чл. 102 от ЗЛЗ, тъй като обектът излиза извън приложното поле на тази разпоредба. С тези съображения съдът е приел, че дори и в правното основание на взетото решение да е изписана разпоредбата на чл. 102 от ЗЛЗ, същата не намира приложение в конкретната хипотеза. Решението е правилно. Съдебното производство по оспорване на решение № 287 от 28.10.2010 г. на Общинския съвет - Ботевград, с което се определя пазарна наемна цена при отдаване под наем на помещения за здравни дейности, представляващи общинска собственост, е допустимо, въпреки възраженията на ответната страна. Правният интерес на жалбоподателите се доказва от обстоятелството, че лицата са практикуващи лекари, наематели на помещения за осъществяване на медицинска дейност - общинска собственост, което се удостоверява с приложени по делото наемни договори, или потенциални наематели, с оглед професионалната им дейност. От това произтича и техният пряк и непосредствен интерес за атакуване на оспореното процесно решение. В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателите не обосновават правен интерес от оспорването и производството пред АССО е било недопустимо. Относно характера на оспореното административно решение: съдът намира за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В този случай Общинският съвет, като орган на местното самоуправление, по силата на изричната законова делегация на чл. 14, ал. 8 от ЗОС приема решения, с които определя наемните цени, при които се отдават под наем общински имоти. Акта, с който Общинският съвет обективира това свое волеизявление, създава права и задължения или непосредствено засяга права, свободи и законни интереси за гражданите и организациите, които ще наемат обектите - общинска собственост. Настоящият състав не приема възражението на касаторите, че оспореното решение има характер на общ административен акт по смисъла на чл. 66 АПК, тъй като същото не се отнася до неопределен и неограничен брой адресати. Адресатите на оспореното решение са определяеми и това са лекарите, извършващи извънболнична помощ, които са наемателите на помещения в лечебните заведения, собственост на общината, и управителите на лечебното заведение, с които на основание чл. 102, ал. 4 от ЗЛЗ се сключва договора за наем. С оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 8 от ЗОС в случай на отдаване под наем на общински имот, наемната цена не се определя при свободно договаряне, а се съобразява с определената по решение на общинския съвет. Имайки предвид горното, съдът намира, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган - Общинският съвет. Решенията са приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 8 от ЗОбС, чл. 20 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Ботевград и чл 102, ал. 4 и ал. 6 от Закона за лечебните заведения. Тези разпоредби и нормата на § 7, ал. 2 от ПЗР от ЗОС определят, че именно общинският съвет е единствено компетентен да определи наемна цена, по реда на ЗОбС, която да служи за база при определяне на наемни цени за отдаване под наем на помещенията на преобразуваните и непреобразуваните публични здравни заведения. Актът е издаден при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Следва да се отбележи, че съдът подробно е изследвал приложимата към случая нормативна уредба и е направил правилна преценка с оглед конкретния случай, като мотивите в тази насока се приемат напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Относно възраженията на касаторите за несъответствие на решението с наредбата на Общинския съвет по чл. 8 от ЗОбС и тарифата към нея, следва да се отбележи, че същите оплаквания са обсъждани и от първоинстанционния съд, който подробно е изложил съображения за неоснователност. Настоящата инстанция споделя мотивите на АССО, че след като за административния орган не е предвидено законовото задължение да определя наемните цени при отдаване под наем на помещения за здравни дейности с наредбата или тарифата към нея, то това може да стане и с отделно решение, въз основа на заключението на независимия оценител на недвижими имот. Последната е приложена по делото пред първата инстанция и не е оспорена от страните. По приложението на чл. 102 от ЗЛЗ и евентуалното му нарушение: съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3 лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение при преобразуването му и извършващи извънболнична помощ, или учредени от тях лечебни заведения, сключват наемен договор за помещенията, обзавеждането и апаратурата с управителните органи на лечебните заведения. Съгласно ал. 4 на същия чл. управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно чл. 15 от Закона за счетоводството. Жалбоподателите са се възползвали от тази законова регламентация и са сключили такива договори. Сроковете по тези договори са изтекли. Междувременно обаче помещенията са извадени от активите на лечебните заведения, съставени са съответните актове за частна общинска собственост, поради което последващото им наемане следва да стане по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗОбС по цени, посочени в обжалваното решение. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадените касационни жалби са неоснователни. Решението на АССО е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направено изрично и своевременно искане от процесуалния представител на ответника, на последния на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се полагат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, размера на което следва да се определи съобразно приложеното по делото адвокатско пълномощно в размер на 880 лв. Общинският съвет е представляван от адв. Стоянов, който е осъществил процесуално представителство, защитил е интересите на административния орган в писмени бележки по същество на спора и изрично е поискал присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,