Решение № 780 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД, ЕИК 206604640, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Обеля-2“, [адрес], представлявано от управителя Н. Величков, чрез адв. Н. Кисов, срещу Решение № 16952/19.05.2025 год., постановено по адм. дело № 3829/2024 год. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221923001621-091-001/17.11.2023 год., издаден от И. Ружев - орган възложил ревизията, и Б. Янкова - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 176/07.02.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” София /ДОДОП/ при ЦУ на НАП, както и присъдените разноски по делото в размер на 12 355.00 лв. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изложени са подробни аргументи, в частта на установените задължения по ЗДДС. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Бърчев, моли за отмяна на обжалваното решение и на спорния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът - директор на дирекция ОДОП – София, чрез юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-22221923001621-091-001/17.11.2023 год., издаден от И. Ружев - орган възложил ревизията и Б. Янков. - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 176/07.02.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” София /ДОДОП/ при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди: м. 07.2022 год. и м. 12.2022 год. е отказан данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 168 043,12 лв. по фактури, издадени от „ВР Транс България“ ЕООД и „Аксел Комерс“ ЕООД и са начислени лихви в общ размер на 24 589,70 лв., като по отношение на фактурите с получател „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД е приложен чл. 85 от ЗДДС. За да потвърди РА, АССГ е приел за правилен извода на органите по приходите, че от доказателствата по делото, при техния съвкупен анализ, не може да се направи категоричен извод за реални доставки по процесните фактури. Те не индивидуализирали по вид, размер и стойност предмета на доставката. Представените договори и приемно-предавателни протоколи са били общи, не допускали проследяване на количествено-стойностните сметки. Ревизираното лице не установявало наличието на кадрови и технически ресурс за изпълнение на доставките, по които е получател и последващите доставки, по които е доставчик. Предвид на тези съображения АССГ е приел, че не следва да се признава на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е намерил, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно: Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, като упражни това си право, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От цитираната разпоредба може да се направи извод, че данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е налице освен при притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, но и при извършване на услуги, респ. получаване на стоки, т. е. при наличие на реалност на престацията, предмет на фактурираната доставка. При неосъществена престация или при наличие на някоя от хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС и представляващи отрицателни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, не е налице данъчно събитие, респ. не възниква право на приспадане за получателя, дори и да са налице формалните счетоводни изисквания за това. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект е този, който трябва да докаже твърдените изгодни за него факти и обстоятелства, касаещи възникнало в негова полза право на приспадане и да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за упражняването му, като понесе тежестта от този пропуск. С оглед представените по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, е доказало наличието на материалноправните предпоставки за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В изготвената съдебно - счетоводна експертиза изрично е посочено, че въз основа на всяка фактура са посочени данните на доставчика и получателя на стоката, или услугата включващи ЕИК, ДДС №, точен адрес и име на МОЛ, както и име на стоката, или услугата в натурално и стойностно изражение, размерите на данъчната основа и ДДС. Към всички фактури са били приложени съпътстващите документи като договори, приемно-предавателни протоколи, които придружават процесните фактури налични по делото и в счетоводството на дружеството жалбоподател. Данните за всяка фактура по отделно, както и точният предмет на доставките, както и страниците, на които се намират в съдебната преписка са показани в таблици № 2 и № 3 от експертизата. В приложенията и приемно-предавателни протоколи към договорите за покупка на материали всички стоки са индивидуализирани по вид, мерна единица, количество и единична цена. Аналогично в приложенията и приемно-предавателни протоколи към договорите, предоставените услуги са индивидуализирани посредством количествено-стойностни сметки, с описание на вложените материали по вид, количество и единична цена. Договорите, приложенията и приемно-предавателните протоколи са описани и приложени към експертизата. Относно последващите доставки на получените материали и услуги, които са фактурирани на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД при експертизата е установено, че към всяка една от фактурите издавани от "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД към „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД са приложени договори за изработка на обзавеждане, договори за покупко-продажба на материали, договори за монтаж на обзавеждане; по едно и повече приложения към всеки един от договорите с количествено-стойностни сметки и приемно-предавателни протоколи, подписани и подпечатани от двете страни посочени в таблици с номера 6 и 7. От съпоставката между съпътстващите документи за всяка фактура по отделно от фактурите за доставки на "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД и съпътстващите документи на фактурите за доставки на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД се установява, че получените материали и услуги по фактурите, издадени от „ВР Транс България“ ЕООД и „Аксал Комерс“ ЕООД, са с предмет на последващи продажби от "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД. Относно закупените машини: CNC струг SEM SMALL ELECTRIC MOTORS LTD и Гилотина за фурнир ELMAG с доставчик „ВР Транс България“ ЕООД при експертизата е представено обяснение, че струга е стока, която не е продадена, закупена е от „ВР Транс България“ ЕООД, доставена е по договор от 15.07.2022 год. и с двустранно споразумение от 28.07.2022 год. се намира на съхранение в склад под наем в Луковит, ул. Мушат № 78. Видно от представените счетоводни документи в хода на ревизията закупените CNC струг SEM SMALL ELECTRIC MOTORS LTD и Гилотина за фурнир ELMAG с доставчик „ВР Транс България“ ЕООД са осчетоводени в с/ка 304-стоки. Във Възражение срещу РД е представена справка във формат excel за стоковия поток на закупените стоки и получени услуги по фактури с получател "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД и последващата им реализация на ел. носител-флаш памет. Представените доказателства, са потвърдени изцяло от заключенията на експертизата. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случая, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложената фактическа обстановка. Произходът на стоките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит съгласно например Решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-18/13. Без значение за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по конкретната пряка доставка е и въпросът относно реалността на предходните доставки. За да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и персонална осигуреност за извършване на услугите, какъв е произходът на стоката и къде е била съхранявана. Правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, освен ако приходната администрация докаже и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки, /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С- 142/11, Mahageben и David, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело С-324/11, G. Т., т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. П., т. 31/. Идентично е постановеното и с Решение на СЕС по дело С-18/13, съобразно което не се допуска на ДЗЛ да не се признае право на приспадане за получена стока и услуга само поради това, че доставчикът или неговия подизпълнител не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост, стига посочените обстоятелства да не сочат за наличието на измама и въз основа на посочени от приходните органи обективни данни да се установи, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от тази измама. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. При настоящата ревизия не са събрани безспорни доказателства, въз основа на които може да се твърди и направи заключение, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесната сделка, с която си обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама извършена от доставчика. Напротив, налице са достатъчно обективни доказателства за добросъвестното поведение на ревизираното лице, които включват наличните документи при него във връзка с фактурирането, получаването и плащането на процесните стоки и услуги. Получените стоки и услуги от „ВР Транс България“ ЕООД и „Аксал Комерс“ ЕООД са предназначени за независимата икономическа дейност на дружеството и извършване на последващи облагаеми доставки. Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде установено предаването на стоките от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка да се индивидуализира по начин, водещ до изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл.24, ал.2 от ЗЗД. Без да бъде извършено предаване, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т.е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на уговорените насрещни престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. В делото са налични достатъчно документи, освен фактури, а именно: договори за покупко-продажба на материали с подробни приложения, договори за изработка и монтаж на обзавеждане с подробни приложения, приемно-предавателни протоколи за получени материали и услуги с детайлно описание на получените стоки и услуги, които безусловно потвърждават реалността на доставките. Данъчните събития по процесните фактури са настъпили съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките и са извършени услугите по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Стоките и услугите са индивидуализирани и използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. Във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 8/18.07.2022 год. с доставчик „ВР Транс България“ ЕООД с ДО 283706.50лв и ДДС 56741.30 лв. с предмет на доставката - машини: CNC струг SEM SMALL ELECTRIC MOTORS LTD и Гилотина за фурнир ELMAG е видно, че при настоящата ревизия не са извършени проверки на И. П. и Т. Б., за да се установи „под каква форма е предаден въпросния автомобил за стопанисване и експлоатация от собственика Т. Б. на И. П.. Аналогично не е извършена проверка относно установяването на факта, под каква форма И. П. стопанисва складовото помещение с размер 300 кв.м. и се намира в гр. Луковит, ул. “Мушат“ №78, за което е получил наем от "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД. Той е нямал задължение да представи подобен документ за собственост при сключването на Договор за наем на склад от 27.07.2022 год., сключен между "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД и него. Относно заключението, че посредством направената справка в интернет платформа „google maps“ се установява, че на улица „Мушат“ в гр. Луковит, най-високият четен номер е №12, поради което не се доказва съществуването на адрес гр. Луковит, ул. “Мушат“ №78. Следва да се отбележи, че подобни факти се установяват с посещение на място или запитване до съответната общинска администрация, където се намира адреса. В изпратената Заявка № Р-22221923001621/25.08.2023 год. до АПИ, с която е изискана информация за движението по републиканската пътна мрежа на товарен автомобил Пежо Боксер с рег.№ [рег. номер], е посочен период от 01.07.2022 год. до 31.08.2022 год. Съгласно предоставената справка за движението по републиканската пътна мрежа на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер] във формат excel от АПИ предоставената информация обхваща периода от 01.07.2023 год. до 31.08.2023 год. /от 06.07.2023 год. до 29.08.2023 год./, или коренно различен период от посоченият в Заявката до АПИ-01.07.2022 год. от 31.08.2022 год. В мотивите се посочва, че в хода на настоящото производство е изпратена нова заявка за установяване на движението по републиканската пътна мрежа на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер] за периода от 01.07.2022. год. до 31.08.2022 год. Съгласно изложените мотиви от получената информация е видно, че товарен автомобил Пежо Боксер с рег.№ [рег. номер] за период 01.07.2023 год. - 31.08.2023 год. не е извършвал движение в посока София - Луковит и обратно. Посочва се отново погрешен период 01.07.2023 год. - 31.08.2023 год., вместо относимия такъв към доставката 01.07.2022. год. до 31.08.2022 год. за движението на товарния автомобил. Съгласно Двустранно споразумение от 28.07.2022 год. за доставка от 15.07.2022 год. сключено между „ВР Транс България“ ЕООД на "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД, последният поема ангажимента за собствена сметка да транспортира на 01.08.2022 год. употребяваните машини от складовото помещение на Изпълнителя - „ВР Транс България“ ЕООД - София, ул. „Петър Панайотов“ № 22 към наетото от "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД складово помещение, находящо се в гр. Луковит, ул. „Мушат“ № 78 с МПС Пежо Боксер, per. № [рег. номер] с отговорник за транспорта И. П.. В случая липсва достоверна информация, въз основа на която може да се твърди, че процесния автомобил не се е движил в посока София-Луковит и обратно за периода от 01.07.2022 год. до 31.08.2022 год., и по точно на 01.08.2022 год., дата сред която е следвало да се транспортират машините до склада в Луковит съгласно Двустранното споразумение от 28.07.2022 год. Доставката на машините е документирана с Договор за доставка от 15.07.2022 год., сключен между "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД (възложител) и „ВР Транс България“ ЕООД, приемно-предавателен протокол, с Двустранно споразумение от 28.07.2022 год., съгласно договор за доставка от 15.07.2022 год. сключено между „ВР Транс България“ ЕООД на "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД, Договор за превоз на товари от 27.07.2022 год., Договор за наем на склад от 27.07.2022 год. Видно е, че доставката на машини от „ВР Транс България“ ЕООД е реална, предвид наличните документи и изложени факти във връзка с изпълнението на същата. Предвид гореизложеното се налага извода, че на ревизираното лице неоснователно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал. 2 от ЗДДС и не се доказва наличието на доставка на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от същия по издадени от доставчиците „ВР Транс България“ ЕООД и „Аксел Комерс“ ЕООД за м.07.2022 год. в размер на 165113,12 лв. и м.12.2022 год. в размер на 2930,00 лв. поради което е определен ДДС за внасяне за м.07.2022 год. в размер на 165113,12лв и за м.12.2022 год. в размер на 2930,00 лв. със съответните лихви за просрочие. От изложеното се налага безусловно извода, че извършените доставки на стоки и услуги от "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД към „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД през м.07.2022 год. с данъчна основа общо в размер на 83 8960.65 лв. с начислен ДДС 167792,20 лв. и през м.12.2022 год. с данъчна основа общо в размер на 15000 лв. с начислен ДДС 3000 лв. са реални и облагаеми. Издадените фактури от "Мебел Ем Груп БГ" ЕООД са данъчен документ на основание чл.112 от ЗДДС, издаден изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.113 от ЗДДС, поради възникнало данъчно събитие при изпълнение на реални доставки на стока и услуги. Не са налице основания да се счита, че процесните фактури с получател „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД не документират реално осъществени доставки, на основание чл. 85 от ЗДДС. При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски по приложен списък за двете съдебни инстанции в размер на 44261,06 лв. Предвид на обстоятелството, че се касае за разноски за две съдебни инстанции, документирано със съответните платежни документи, стойностите са обвързани с Тарифата за минималните възнаграждения за адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,