Решение № 11015 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2011 г.

Решение № 11015 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петя Вълчанова против решение от 12.10.2011 г., постановено от Административния съд - гр. Пловдив по адм. д. № 1076/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 26100030/2.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 268/27.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1328,47 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът в касационната жалба-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по нея. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в 14-дневния законоустановен срок за касационното обжалване от надлежна страна. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе. С него на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. Облагаемата основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - направени разходи в повече от декларираните приходи. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че е налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Приел е също така, че възприетият от ревизията подход за определяне на данъчната основа отговаря на изискването да бъде установен възможно най-верния размер на данъчната основа спрямо която да се изчисли дължимият данък. Съдът е приел, че законовата презумпция за вярност на фактическите констатации до доказване на противното (чл. 124, ал. 2 от ДОПК) не е оборена в настоящия случай. Приел е за недоказано твърдението на жалбоподателката, че през процесния ревизиран период съпругът й е получил в заем парични средства в размер на 96500 лева. Посочено е, че са разпитани само 2-ма от твърдяните 11 заемодатели, като съдът не е кредитирал свидетелските показания на разпитаните свидетели. Според съда св. Вълчанов с оглед роднинството му с жалбоподателката (неин свекър) е заинтересован, а показанията на св. Вълкова са противоречиви. Като недоказано е преценено твърдението на жалбоподателката, че е получила пари в дарение от починалия си дядо. Съдът е преценил, че представените разписки са създадени за целите на ревизионното производство, тъй като е намерил за необяснимо съставянето им само при връщане на сумите, но не и при даването им. Посочена е и липсата на доказателства за придобиване на сумите, дадени в заем. Прието е, че с частните документи (договори за заем и разписки), които са без достоверна дата, не може да установи по начин противопоставим на ответника, че на датите на договорите, процесните суми са предоставяни от лицата, сочени като заемодатели на съпруга й. Прието е от съда, че до реално предоставяне на парични средства не се е стигнало. Съдът не е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза с мотива, че то е изчислило паричния поток на жалбоподателката през 2003 г., вземайки предвид дадените заеми. Според съда вещото лице излишно се е занимавало с въпроса относно предполагаемата печалба от продажбата на стоки като е изчислило норма на печалба по един произволен неподкрепен с доказателства начин. Съдът е преценил като недоказано обстоятелството, че за процесната година има излишък от средства, т. е. превишаване на приходите над разходите. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията е установено, че през 2003 г. в касата на едноличния търговец, чийто собственик и представляващ е съпругът на жалбоподателката е внесена значителна сума пари, а именно 183 000 лева. Сравнявайки внесената сума с доказаните доходи на ревизираното лице през 2003 г. в размер на 1886,92 лева и установените доходи за съпруга й, приходният орган е стигнал до извод, че е налице значително превишение на направените разходи през тази година над установените доходи. Спорът както в хода на ревизията, така и при съдебното обжалване на РА се е свел до доказаността на твърдението на лицето, че през годината са получили със съпруга си в заем от физически лица горепосочената сума. Още в хода на ревизията при извършената насрещна проверка на сочените като заемодатели физически лица са представени от последните договори за заем на парични суми и разписки за възстановяването им на обща стойност 96500 лева. Приходният орган не е дал вяра на представените договори за заем като е изтъкнал съображения, че не са представени доказателства за произхода на средствата, къде са съхранявани парите, спестени от лицата, както и че представените договори са частни документи, без материална доказателствена сила, а предоставените суми в заем са и без насрещна престация-лихва. Приходният орган е изчислил паричните средства на домакинството по следния начин: В приходната част са включени наличността на парични средства към 1.01.2003 г.; получени заемни средства по договора за кредит от 2000 г.; получен доход от продажба на ДМА; доходи от трудови правоотношения на съпругата и доходи от дейността като ЕТ. В изразходваните средства са включени разходи за издръжка на домакинството по данни от НСИ и предоставените парични средства в касата на дружеството. По този начин е установено, че разходваните парични средства надвишават получените със сумата от 172 774,57 лева. Преценено е, че съгласно чл. 19 от СК тази сума следва да се раздели на половина и по този начин да се определи облагаемата данъчна основа за ревизираното лице. Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на РА поради наличие на ДАПВ за ЕТ на нейния съпруг, с който се възстановен деклариран данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г., тъй като този ДАПВ касае друг данъчен субект, поради което с него не е преклудирана възможността на органа по приходите за извършване на ревизия по общия ред на жалбоподателката за 2003 г. Неоснователно е и оплакването й, че съдът неправилно е приел за недоказано поддържаното от нея твърдение за получени заемни средства от съпруга й през 2003 г. Действително, в хода на ревизията са представени множество договори за заем, сключени между съпруга на жалбоподателката и различни физически лица. Както правилно е посочил съда, тези договори са без достоверна дата. Липсват събрани по делото доказателства, които да установяват съществуването им и към 2003 г. С издаването на РА и потвърждаването му от решаващия орган, практически приходният орган не е дал вяра на съдържанието на тези договори. При това положение, в тежест на жалбоподателката е било да докаже при условията на пълно насрещно доказване верността на съдържанието им, което тя не е успяла да направи. Жалбоподателката не е ангажирала по делото свидетелските показания на заемодателите (с изключение на двама), които под страх от наказателна отговорност да потвърдят съдържанието на договорите. При това положение, основателно административният съд е преценил жалбата й като недоказана, а оттам и като неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,