Определение № 6585 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на „Рунали“ ЕООД, подадено чрез процесуалния представител адв., за допълване на решение № 3227 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6414/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът не е присъдил направените пред двете инстанции съдебни разноски, поради което се иска допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – заместник - кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, не изразява становище по искането. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е отменил решение № 398 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1935/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, и вместо него е постановил ново, с което е отменил оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт - заповед № 3105/14.09.2022 г. на заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас. С решението, касационната инстанция не се е произнесла по въпроса за дължимостта на съдебните разноски. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая в подадената от „Рунали“ ЕООД касационна жалба искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции не е направено, такова не е направено и в проведеното открито съдебно заседание на 05.03.2024 г., където касационният жалбоподател е редовно призован, но не се представлява. Едва с подадената молба с вх. № 5713 от 08.04.2024 г., юридическото лице заявява искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Действително е налице възможност при пререшаване на спора да бъдат присъдени разноски и за двете инстанции, но в настоящия случай от процесуалния представител на „Рунали“ ЕООД не е било направено своевременно, до приключване на устните състезания по делото изрично такова искане. След като не е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноските, то съдът не е дължал и произнасяне във връзка с разноските, тъй като срокът е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото на страната да претендира разноски. Пред касационната инстанция е представено пълномощно, от което е видно, че М. Марева, в качеството си на управител на „Рунали“ ЕООД, упълномощава адв. М. с всички процесуални права без изключение да представлява дружеството като процесуален защитници и пред Върховния административен съд. В така представеното по делото пълномощно липсва изрично посочване дали е налице договорено адвокатско възнаграждение между упълномощителя и упълномощения процесуален представител, в какъв размер е, ако има такова, и начина на неговото заплащане. Пред касационната инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, уреждащ отношенията между страната – жалбоподател в касационното производство, и адв., поради което липсват доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане в касационното производство. Писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване, като с него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. Не са представяни банкови или други финансови документи за извършено плащане, който достоверно да удостоверят, че направените и претендираните от страната разходи в производството са били и договорени между страната и нейния процесуален представител. Този извод следва и от мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Единствено пред първата съдебна инстанция е наличен договор за правна защита и съдействие сер. БС № 0000053278 от 16.01.2023 г. сключен между юридическото лице и адв. Козарев, но в него изрично е посочено, че той е за оказване на правна защита и съдействие само по адм. дело 1935/2022 г. пред Административен съд – Бургас, но не и пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция Представянето на списък на разноските е предвидено от законодателя като процесуална предпоставка за подаване на молбата по чл. 248 ГПК, т. е. за допустимост на искането по този текст, като в случая такъв списък не е представен нито пред Административен съд – Бургас, нито пред ВАС. По изложените съображения искането на „Рунали“ ЕООД за допълване на решение № 3227 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 6414/2023 г. по описа на ВАС, в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,