Определение № 3808 от 25.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба, подадена от В. П. Н., чрез процесуалния й представител, против разпореждане № 455 от 28.01.2025 г. по гр. дело № 1048/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 404, т. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като искът по чл. 30 СК и решението по него са осъдителни, а не конститутивни, като претенцията по естеството си е такава за парично вземане, съставляващо паричния еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга - ответник по иска. Иска отмяна на разпореждането и издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба В. К. Н., чрез процесуалния му представил, е подал отговор, навеждайки възражения за нейната неоснователност поради конститутивния характер на иска.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение № 63 от 21.01.2025 г., постановено по гр. дело № 1048/2024 г. на САС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 84 от 28.01.2025 г. и изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 874 от 28.03.2025 г., въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъдил В. Н. да заплати на В. Н., на основание чл. 30 СК, заедно със законната лихва, считано от 11.05.2022 г.:

• сумата от 80002 лева, съизмерима с 40 % от стойността на вземането на В. Н. по договор от 11.12.2017 г. за прехвърляне на 2000 дружествени дяла от „Симбилд“ ЕООД, при продажна цена от 650000 лева;

• сумата от 758176 лева, съизмерима с 40 % от стойността на вземането на В. Н. по договор от 11.12.2017 г. за прехвърляне на 20930 дружествени дяла „Комбул Истейтс“ ЕООД, при продажна цена от 1900000 лева.

За да отхвърли молбата на В. Н. от 22.01.2025 г. по чл. 404, т. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение, с обжалваното в настоящото производство разпореждане, въззивният съд е приел, че искът по чл. 30 СК е конститутивен, независимо че чрез него ищецът В. Н. иска осъждане на ответника - неин бивш съпруг. Затова и по арг. от чл. 404, т. 1 ГПК е намерил, че постановеното конститутивно въззивно решение не е основание за издаване на изпълнителен лист преди влизането му в сила.

Обжалваното разпореждане е неправилно по следните съображения:

Съгласно правилото на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК на принудително изпълнение подлежат и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Именно такъв е и настоящият случай. С невлязлото в сила въззивно решение са уважени предявените при условията на евентуалност от В. Н. искове по чл. 30 СК за присъждане на част от стойността на вземанията на В. Н. по договори за прехвърляне на дружествени дялове, по които той е страна, с което в нейна полза са налице съдебно признати парични притезания. Така постановеното невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд за присъдените суми се ползва с изпълнителна сила и представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, поради което и въз основа на него следва да бъде издаден изпълнителен лист.

Аргумент в тази насока е и естеството на претенцията по чл. 30 СК. Съгласно чл. 30, ал. 1, изр. 1 СК от 2009 г. (аналогичен на чл. 29 СК от 1985 г.) при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Искът е проявление на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и касае правото на всеки един от съпрузите да получи имуществен коректив, стойностно уравнение на приноса си в придобиването на имущества (вещи, права върху вещи, вземания, акции, дялове в търговско дружество), които поначало са изключени от общността, като получи част от тяхната стойност. Претенцията по естеството си е такава за парично вземане, съставляващо паричния еквивалент на частта на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга - ответник по иска, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума. В този смисъл е и установената практика на ВКС по решения № 249 от 16.07.2010 г. по гр. дело № 268/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 551 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 1179/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 289 от 18.01.2012 г. по гр. дело № 1475/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. дело № 2060/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 125 от 29.10.2020 г. по гр. дело № 3400/2019 г. на ВКС, III г.о.

Ето защо, като е отказал издаване на изпълнителен лист, Софийски апелативен съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а искането по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК – уважено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.