Решение № 6028 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – София, подадена чрез пълномощника юрк. Георгиева, срещу Решение № 3/05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 513/2025 г., постановено по описа на Административен съд – София-Област, в частта, с която е уважен предявеният от П. В. П. иск против Областна дирекция на МВР – София за причинени неимуществени вреди за размера до 4 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта относно уважената част от иска за причинени имуществени вреди за размера до 3 194,72 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, представляващи пропуснати трудови възнаграждения, в нарушение на чл. 4 ЗОДОВ и трайната съдебна практика на ВАС, тъй като в случая не е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдяната вреда. В тази връзка се аргументира, че ползването на неплатен отпуск представлява лично и доброволно волеизявление на лицето, а не е пряка последица от административния акт. Изтъква се, че в хода на съдебното производство не е доказана нито фактическа, нито правна невъзможност лицето да изпълнява трудовите си задължения, като съдът е приел настъпването на вреда въз основа на предположения. По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в касационната жалба се сочи, че същото е необосновано и несъразмерно, тъй като в случая СУМПС-то не е било окончателно отнето; не е налице прекратяване на трудово правоотношение; липсват медицински или други обективни доказателства за настъпили тежки неимуществени вреди. Намира, че определеният размер противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част, включително, а в условията на евентуалност се прави искане за редуциране определените размери. Ответникът – П. В. П., чрез пълномощника адв. Костов, в подаден писмен отговор оспорва основателността на така подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността ѝ, настоящият касационен състав съобрази следното: Производството пред административния съд е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадени от ищеца П., срещу ответника Областна дирекция на МВР – София с твърдения за причинени му имуществени и неимуществени вреди с оглед издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (ЗППАМ), които впоследствие са били отменени. Изложени са твърдения, според които незаконното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е лишило лицето от възможността да работи и да получава доходи, тъй като П. е професионален шофьор, а направените проби, целящи да оборят констатациите на административнонаказващите органи са му причинили разходи. По отношение на претърпените неимуществени вреди в исковата молба е посочено, че лицето е било подложено на стрес, притеснения и накърняване на достойнството. По делото е установено, че на 28.09.2024 г., около 09:50 ч., в с. Реброво, ищецът П. управлява лек автомобил BMW Х5, с рег. № [рег. номер], собственост на „Ню Бояна Филм“ АД, с посока на движение с. Битуля. Автомобилът е спрян за проверка от полицейски служители на ОДМВР – София, РУ Своге. В хода на проверката служителите решили да изпробват П. за употреба на алкохол и наркотични вещества, като на място са му извършени две проби с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 ARFS-0028, която проба е установила положителен резултат за бензодиазепини. На същата дата е съставен АУАН GA1279535/28.09.2024 г. за управление след употреба на наркотични вещества, като е издадена и ЗППАМ № 24-0353-000126/28.09.2024 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – за отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Извършена е и проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510с № ARBA-0064, който тест е отчел 0,62 промила алкохол в издишания от П. въздух, за което е съставен втори АУАН GA1279534/28.09.2024 г. за управление след употреба на алкохол и е издадена ЗППАМ № 24-0353-000127/28.09.2024 г. на основание чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – за временно отнемане на СУМПС до решаване а въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съответно на П. е отнето СУМПС [номер]. След извършени за наличието на наркотични вещества и алкохол е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на П. е 0,187 промила, съответно под границата на административнонаказателното нарушение, поради което е издадена Заповед за отмяна на ЗППАМ № № 24-0353-000127/28.09.2024 г. Резултатът от химическото изследване за наличието е отрицателно, като не е установено наличие на наркотични вещества, което е обосновало издаване на Заповед за отмяна на ЗППАМ № № 24-0353-000126/28.09.2024 г. СУМПС е върнато на П. на 08.02.2025 г. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. При така установената фактическа обстановка, съдът, приемайки наличие на нормативно предвидените предпоставки, необходими за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е уважил предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за размера до 3 194,72 лв. Посочената сума включва 3 101,72 лв. нетен размер на обезщетение за времето, в което лицето е било в неплатен отпуск, който размер е установен от заключението по СИЕ, както и 93,00 лв. за химическо изследване на кръвни проби. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за това, а именно – ЗППАМ № 24-0353-000126/28.09.2024 г. и ЗППАМ № 24-0353-000127/28.09.2024 г. са незаконосъобразни административни актове с оглед извършеният химичен анализ за наличие на алкохол и наркотици, които са издадени при изпълнение на административна дейност на съответните контролни органи, като и двете са отменени по съответния ред; лицето, в периода на лишаването му от СУМПС, безспорно е претърпяло стрес и дискомфорт; налице е пряка причинно-следствена връзка. По отношение на уважената част от иска за размера до 4 000,00 лв., съдът е съобразил интензитета на преживените душевни страдания, като е приел, че същият удовлетворява изискванията на чл. 52 ЗЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и обосновано административният съд е приел, че П., чиято е доказателствената тежест, е установило кумулативното наличие на посочените нормативно необходими предпоставки. Безспорно е установено, че на П. са издадени ЗППАМ № 24-0353-000126/28.09.2024 г. и ЗППАМ № 24-0353-000127/28.09.2024 г., с които е постановено налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, които са отменени от органа с последващи заповеди с оглед резултатите от независимия химически анализ. Противно на твърденията на касатора, обоснован и кореспондиращ с доказателствения материал е изводът, че лицето е претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучените трудови доходи, тъй като П. е бил лишен от СУМПС в периода 28.09.2024 г. – 07.02.2025 г. (моментът на отмяна на ЗППАМ № 24-0353-000126/28.09.2024 г.), в част от което време – за 44 дни, е бил в неплатен отпуск. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че към момента на издаване на ЗППАМ, П. е бил нает по трудово правоотношение в „Ню Бояна Филм“ АД като шофьор, поради което е житейски логично с оглед отнемането на СУМПС да не може да полага труд и за част от времето за тези над 4 месеца да е в неплатен отпуск. Размерът на обезщетението е правилно изчислен – присъдена е сумата на нетния размер при съобразяване представените фишове за получени трудови възнаграждения за минали периоди, както е изчислило вещото лице. Несъмнено е налице пряка причинно-следствена връзка между постановеното отнемане на СУМПС на лицето и претърпяната вреда в съответствие с чл. 4 ЗОДОВ, тъй като заеманата от лицето длъжност изисква наличие на специална правоспособност – за управление на МПС, съответно с отнемане на СУМПС П. е загубил възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, като липсват данни, а и твърдения на касатора, да е бил преназначен на друга длъжност за времето на отнемане на свидетелството, или да е полагало труд в друго дружество. Претенцията на П. е доказана по основание и размер, включително в частта на обезщетението за заплатено химическо изследване, което не се оспорва, поради което решението, в тази му част, като правилно постановено, следва да бъде потвърдено. Настоящият касационен състав намира, че решението е правилно и в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер от 4 000,00 лв. Твърденията на ищеца за претърпени вреди са обосновани със стрес, безпокойство и психическо напрежение с оглед бъдещата възможност да упражнява професията си, както и несигурност за доходите си. Правилен и обоснован е изводът на първоинстационния съд, според който твърденията на лицето са доказани, включително посредством свидетелските показания, ценени от съда при спазване разпоредбата на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК. Житейски обосновано е отнемането на СУМПС да е създало стрес, безпокойство и притеснение, като настоящият касационен състав намира, че съдът е съобразил степента на засягане на психоемоционалната сфера на лицето, при съобразяване обстоятелството, че не се касае за създаване на обикновен дискомфорт и затруднено придвижване, а се засяга и професионалната сфера на П.. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При отчитане периода на лишаване от СУМПС, характера на търпените страдания и тяхното отражение върху личния живот на П., интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, както и икономическата ситуация в страната към момента на издаване на незаконосъобразните административни актове, настоящият касационен състав намира че правилно искът е уважен за размера до 4 000,00 лв., който размер е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД (т. напр. Решение № 10034/20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2801/2025 г. по описа на ВАС). С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора принципно се следват разноски в полза на ответника по касация, каквито се претендират, но по делото липсват доказателства такива да са сторени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,