Определение № 8817 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Ю. Т. против определение № 2002/06.06.2025 г., постановено по адм.д. 424/2025 г. по описа на Административен съд–Плевен (АС-Плевен). Частният жалбоподател твърди, че оспорената от него пред първата инстанция заповед не му е връчена, поради което и изводът, че жалбата му е просрочена е неправилен, поради което иска да бъде отменено атакуваното определение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 2002/06.06.2025 г., постановено по адм.д. 424/2025 г. по описа на АС–Плевен е оставена без разглеждане жалбата на К. Ю. Т. против Заповед № Чр-з-611/18.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно и необосновано от писмените доказателства, представляващи административната преписка, АС-Плевен е приел, че на 13.03.2025 г. К. Т. е уведомен за оспорената от него заповед. По делото липсва съобщаване на този акт по реда на предвидени в АПК начини. В съответствие с данните по делото АС-Плевен правилно е приел, че до К. Т. е изпратено по пощата писмо с обратна разписка, което е съдържало уведомление за оспорената от него заповед, но това писмо не е връчено на адресата, а е върнато на подателя му в съответствие Общите условия на „Български пощи“ЕАД относно процедиране спрямо непотърсени в определен срок пратки. При тези правилни фактически установявания първата инстанция е обосновала незаконосъобразен правен извод относно правното значение на отбелязването върху обратната разписка, че пратката се връща на подателя като “непотърсена“ в резултата на което е прието за доказано, че срокът за обжалване започва да тече от 13.03.2025 г. (датата на това отбелязване). Според АС-Плевен неполучаване на пратката представлява неправомерно поведение от страна на нейния адресат, което се приравнява на „връчване при отказ“, а жалбата от 09.05.2025 г. се явява просрочена. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Възможните начини за съобщаване са детайлно регламентирани в чл. 18а от АПК. Съобщаването на акта е задължение на неговия издател, с което действие едновременно се предоставя възможност на адресатите да узнаят съдържанието на акта и да упражнят правото си на жалба, а и осигурява стабилизиране на акта в разумен срок. Поведението на адресата на акта в този период е елемент от фактическия състав на част от способите за съобщаване, при които се предвиждат законови фикции, според които дори при липса на фактическо получаване на съобщението се приема за осъществено редовно уведомяване. Но описаната от първата инстанция ситуация не попада в нито една от посочените хипотези, а подобни фикции е допустимо да бъдат установявани само в нормативен акт. По изложените съображения се налага извод, че подадената на 09.05.2025 г. жалба до АС-Плевен не е просрочена, защото е подадена преди оспорената заповед да е съобщена по надлежен ред на К. Т.. Като е достигнал до противоположен правен извод административният съд е постановил неправилно определение, което трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Разноски не се претендират, а при този изход на спора и не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение