Определение № 834 от 21.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6313/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Х. Б. Е., подадена чрез пълномощника му адв. В. Д. срещу определение № 16 537/11.08.2014 г. по ч.гр.д. № 8302/ 2014 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 18.03.2014 г. на първоинстанционния съд,с което в брачен процес е прието за разглеждане направено от насрещната страна възражение за изтекла придобивна давност и извършени подобрения и са уважени искания за събиране на доказателства за установяването им. Намира,че неговият единствен път за защита е именно чрез обжалването на това разпореждане.Моли въззивното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба В. М. Е. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника й адв.Н. Танков я оспорва. Претендира разноски. ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в установения от закона срок, срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, поради което е допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя частна жалба вх.№8002262/27.03.2014 г. срещу разпореждане от 18.03.2014 г. по гр.д.№5195/2013 г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 81 състав, с което е допуснато за разглеждане направено от ищцата възражение за придобивна давност досежно процесния недвижим имот и възражение за направени подобрения в него, прекратено е производството по делото и е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е счел, че определението не е от тези, които подлежат на самостоятелно обжалване. Освен това е посочил,че направените от защитата на ищцата доказателствени искания не могат да бъдат преценени като възражения за подобрения и за изтекла придобивна давност, както и че не е предвиден самостоятелен съдебен контрол на извършените от съда процесуални действия по събиране на доказателствата. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя за поставени на разглеждане от първоинстанционния съд възражения за изтекъл придобивен давностен срок и за направени подобрения. В протокола за проведеното на 18.03.2014 г. открито съдебно заседание не е отразено извършването на такива процесуални действия, а на действия по допускане на доказателства. Само някои от определенията, които съдът постановява подлежат на самостоятелно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които със закон изрично е предвидена възможност да бъдат обжалвани. В т.5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК са посочени определенията и разпорежданията, които преграждат хода на делото. Обжалваното разпореждане не е сред тях. То не попада и в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му.Правилността на извършените от съда процесуални действия по допускане на доказателства с оглед тяхната допустимост, относимост и необходимост ще бъде преценена ако бъде обжалвано постановеното по делото решение.Същото се отнася и в случай на извършени процесуални действия по поставени на разглеждане възражения за изтекъл придобивен давностен срок и извършени подобрения. Доколкото ответницата по частната жалба не е представила доказателства в подкрепа на искането й за присъждане на разноски,същото не следва да бъде уважено ,независимо от изхода на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,