Определение № 4127 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. Гръков срещу определение от 25.01.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение по адм. дело № 310/2024 г. С определението съдът е оставил без уважение искането на Г. Гърков за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. Частният жалбоподател - Г. Гръков счита, че определението е неправилно. Излага, че стандартът на живот в Германия, където живее, е в пъти по-висок от този в България, а той получава и харчи заплатата си там. Работи за 15.50 евро на час, което възнаграждение се доближава до най-ниското в Германия. Трудовият му договор е с временен характер. Прогнозната дата на прекратяване на трудовото му правоотношение е 5-ти – 10-ти март, след което остава изцяло без доходи. Моли съдът да разпореди да му бъде предоставена правна помощ. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По касационна жалба на Г. Гърков срещу Решение №453 от 12.10.2023 г. на Административен съд - Плевен (АС - Плевен) по адм. дело 505/2023 г. е образувано адв. дело № 310/2024 г. по описа на ВАС, Пето отделение. В хода на производството по делото, с молба от 23.01.2024 г., касационният жалбоподател е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Към молбата са представени декларация за имуществено състояние и документи относно неговите доходи, финансово състояние и информация относно жизнено необходимите разходи за живот в Германия. В определението от 25.01.2024 г. съставът на ВАС, Пето отделение, е приел, че волеизявлението на касационния жалбоподател трябва да се разбира като искане за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП). Изложил е, че в случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП - процесуално представителство за предвидена в закон задължителна адвокатска защита. Посочил е, че с влязло в сила Разпореждане № 2449 от 08.11.2023 г. на АС – Плевен по адм. дело №505/2023 г. по описа на АС - Плевен изрично е отказано предоставяне на безплатна правна помощ на Г. Гърков. От представените пред тричленния състав на ВАС писмени документи, съдът е приел, че не се установяват различни обстоятелства от тези, които са преценявани от АС - Плевен. Приел е, че Г. Гърков разполага с финансова възможност самостоятелно да покрие необходимите разходи за правна помощ от упълномощен от него адвокат, който да го представлява пред националния съд. Посочил е, че от значение за тази преценка е и обстоятелството, че тези разходи ще са съобразени с жизнения стандарт в България. Счел е, че доводите в искането относно разликата в стандартите на живот в Германия и България не подкрепят твърденията, че касационният жалбоподател не е в състояние да заплати с доходите си, които получава в Германия разходи, които желае (не са задължителни) да направи в България. Предвид изложеното тричленният състав на ВАС е оставил без уважение искането на Г. Гърков за предоставяне на безплатна правна помощ в производството по делото. Определението е правилно. Както е посочил тричленният състав на ВАС характерът на производството пред съда е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. На следващо място, не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Преценката си според чл. 23, ал. 3 ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като взема предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта му и други обстоятелства. С обжалваното определение административният съд правилно е отказал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на Г. Гърков. От значение е фактът, че към момента на постановяване на определението Гърков е притежавал регулярен доход - заплата в размер на 1 600,00 евро и от него не се твърди наличието на лица, които той да издържа и гледа. Поради това правилна е преценката на съда, че лицето разполага с достатъчно средства да упълномощи адвокат, в случай че желае да ползва процесуално представителство. С молба от 26.03.2024 г. частният жалбоподател е представил доказателства, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 15.03.2024 г. Посоченото обаче не води до незаконосъобразност на обжалваното определение, а представлява промяна в обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП и е основание за отправяне на ново искане за предоставяне на правна помощ. Ето защо, като е оставил без уважение искането на Г. Гърков за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в производството по делото, съставът на ВАС, Пето отделение, е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,