Определение № 4607 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3912/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Н. и С. Г. Н., и двамата представлявани от адвокат П., против решение № 726 от 16.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 745/2025 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с оплакване, че съдът не се е произнесъл в диспозитива си по част от искането, с което е бил сезиран. С определение № 2483 от 13.05.2026 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането, съдържащо се в касационната жалба, за отстраняване на очевидна фактическа грешка. С решение № 393 от 02.07.2026 г. по гр.д. № 2250/2023 г. по описа на Районен съд- Асеновград съдът е отстранил допуснатата очевидна фактическа грешка, като е изразил воля в диспозитива си по отношение на всички имоти, предмет на делба. С молба от 26.08.2026 г. касаторите Г. Н. и С. Н. заявяват пред настоящия състав, че са удовлетворени от изхода на спора след произнасянето на Районен съд- Асеновград с решение № 393, както и заявяват, че нямат искания към ВКС, че тяхното искане е било само за отстраняване на ОФГ и нямат други оплаквания за разглеждане от касационната инстанция. С оглед изложеното съставът на ВКС намира, че следва да прекрати производството по делото, поради десезирането му с молба от 26.08.2026 г. Жалбоподателите не поддържат подадената касационна жалба, заявяват, че са удовлетворени от изхода на спора и нямат оплаквания срещу постановеното по делото решение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.