Определение № 7159 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр. София срещу Определение № 2090/27.02.2024г., постановено по адм. дело № 528/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО-/Д-С-КС/3670/26.10.2023г. до Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Красно село и производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал.3 и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Красно село, в срока за отговор не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна. С определението – предмет на обжалване, Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. М. срещу индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО-/Д-С-КС/3670/26.10.2023г. до Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село и е прекратил производството по адм. дело № 528/2024г. по описа на съда. На първо място, съдът е приел, че жалбоподателката не е отстранила в срок указаните й нередовности на жалбата с цел установяване предмета на спора и произнасяне по конкретното искане. В мотивите си съдът е приел, на самостоятелно основание, че индивидуалната оценка на потребностите е акт, който, като част от процедурата по издаването на заповед на директора на съответната ДСП за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу индивидуалната оценка за недопустима и на основание чл. 158, ал.3 от АПК и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК я е оставил без разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са констатациите на съда за неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на жалбата. Правилни са и изводите му за недопустимост на жалбата, поради липса на предмет и на правен интерес от оспорването. Съдът обосновано е приел, че за изготвяне на индивидуална оценка за потребностите на хората с увреждания се подават: заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“, както и др. документи, посочени в чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания. Въз основа на тази индивидуална оценка, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа, визирана в чл. 24 от ЗХУ. Съгласно чл. 25 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ. Тези заповеди се съобщават писмено на лицето, подало заявлението – декларация в 7-дневен срок от издаването им, ведно с индивидуалната оценка за потребностите и могат да се обжалват по реда на АПК /чл. 25, ал. 5 от ЗХУ/. Предвид гореизложеното се налага изводът, че оспорената индивидуална оценка като част от сложния фактически състав по отпускане на месечна финансова подкрепа и/или отпускане на целеви помощи, не е самостоятелен административен акт, поради което и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С тези доводи, като е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Административен съд София – град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,