Определение № 13094 от 29.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Йеттел България" ЕАД срещу определение № 1405 от 15.11.2023 г. по адм.д. № 1117/2023 г. на Административен съд София- област, с което е оставена без разглеждане жалба на „Йеттел България" ЕАД, против мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията по искане на „Йеттел България" ЕАД с вх. № 94-00- 178/13.07.2023 г. на КРС за признаване на прихващане надплатените в резултат от изменението на Тарифата за таксите суми за ползването на номерационни ресурси и е прекратено производството по делото. Счита определението за неправилно. Сочи, че действително в ЗЕС не е предвидено изрично правомощие КРС да се произнася по искания на заинтересованите лица за прихващане. Сочи, че в съдебната си практика ВАС е приел /напр. Решение № 9567 от 08.07.2014 г. по адм. д. № 14260/2013 г./, че акта за установяване на публично държавно вземане е „административен акт, издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК вр с чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) вp. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, вр. с.чл. 24, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от АПК и с решение № 519 от 23.03.2012 г. на КРС, на търговското дружество са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС, представляващи такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс“ В този смисъл ВАС е приел, че „съгласно текста на чл. 21 от ЗЕС, КРС е специализиран независим държавен орган, който изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги, като регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие със закона. Следователно, в случая КРС е единственият компетентен да издава актове за установяване на вземания, произтичащи от извършване на далекосъобщителна дейност. По силата на чл. 222 от Закона за далекосъобщенията (ЗД отм.) и на чл. 143 от ЗЕС във вр. с т. 2.3 от разрешението и т. 1- т. 3 от Приложение 2, дружеството е задължено да заплаща на четири равни вноски годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. В разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от ЗД (отм.) и на чл. 147 от ЗЕС е предвидено, че размера на таксите, събирани от КРС е нормативно определен в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспорения акт публично държавно вземане е установено по основание, респективно актът не е противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК.“ Счита, че в настоящото производство следва да се установят на публични държавни вземания, тъй като за да се произнесе по прихващането КРС следва да определи конкретния размер на задължението за заплащане на годишна такса контрол, която е била дължима и изискуема към момента на отправяне на искането за прихващане, както и конкретния размер на надвнесената такса за ползване на ограничен ресурс номера. Съдът не обсъдил възможността за прилагане на правните норми на други нормативни актове различни от ЗЕС, съдът стеснил правомощията на контролния орган и е ограничил възможността на същия да прилага ДОПК във взаимоотношенията с контролираните предприятия. Като не е обсъдил приложимостта на чл. 170, ал.1 от ДОПК за прихващане на изискуемо вземане на длъжника за надвнесени за публични вземания, които е могло да бъде прихванати срещу изискуеми и ликвидни публични задължения за заплащане на годишна такса контрол, съдът на практика приел, че института на прихващането не е приложим в публичните взаимоотношение и конкретно при осъществяване на електронни съобщения и заплащане на дължимите държавни такси. В посочената разпоредба е предвидено, че извън случаите по чл. 128 - 130 от ДОПК до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания. В цитираната съдебна практика ВАС е приел, че КРС е орган по установяване на публично вземане, в тази връзка има и правомощията да се произнесе по реда на чл. 170 от ДОПК за извършване на прихващане. Като е приел, че единствената възможност за преодоляване на ситуация, в която има надвнесени суми е чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗЕС, съгласно, който недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна, съдът приложил неправилно материалния закон.. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че съгласно чл. 170, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), извън случаите по чл. 128 - 130 до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. За да възникне задължение за Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да упражни правомощия по чл. 170, ал. 1 от ДОПК (да извърши прихващане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК) е необходимо да са настъпили юридическите факти, разписани в хипотезата на цитираната правна норма: да се касае за случай, извън чл. 128 - 130 от ДОПК и да не е образувано производство по принудително изпълнение; и да е налице изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване публични вземания. Счита, че в разглеждания случай, по отношение на Йеттел не е налице второто изискване на чл. 170, ал. 1 от ДОПК — да е налице изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване публични вземания. Извършените от предприятието плащания на съответните годишни такси са съобразени с размерите, определени в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, действала към датата на съответното плащане. С оглед на това, по отношение на предприятието не са налице условията за прихващане по чл. 170, ал. 1 от ДОПК (арг. от чл. 170, ал. 2, изр. 1, във връзка с ал. 1 от ДОПК), поради липса на надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания от страна на Йеттел по сметката на КРС. С оглед заявеното от Йеттел оспорване на мълчалив отказ, счита, че съдът правилно е съобразил искането на дружеството, съдържащо се в процесното заявление с вх. № 94-00-178/13.07.2023 г., вкл. дали същото е основано на правоотношение, чието регулиране се извършва с издаване на административен акт по реда, възприет от искателя, изпълнени ли са условията на чл. 170, ал. 1 от ДОПК, и в тази връзка налице ли е за КРС задължение за произнасяне с изричен акт по искането, включително и писмен акт. Счита, че не са настъпили посочените в чл. 170, ал. 1 от ДОПК юридически факти, в случая за КРС не е възникнало задължение да извърши прихващане, поради неизпълнени всички положителни предпоставки, установени в приложимата правна норма, поради което и искането на Йеттел не е нормативно допустимо; липсват процесуалните предпоставки за упражняване на правото на дружеството по чл. 170, ал. 2, изр. 1 от ДОПК; чл. 170, ал. 2 от ДОПК не въвежда изискване КРС да отказва изрично и мотивирано прихващане, още повече, когато липсват нормативни основания за извършването му. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В писмо изх. № 170/13.07.2023 г. на изпълнителния директор на "Йеттел България" ЕАД до председателя на КРС и до КРС относно Административна годишна такса за контрол, дължима от „Йеттел България“ ЕАД за 2022 г. е записано, че Съгласно чл. 141, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г., посл. изм. и доп., обн. ДВ, бр. 20 от 2021 г.) административна годишна такса за контрол се заплаща в срок до 15 юли на следващата година. Въз основа на представената с писмо, изх. № 95/18.04.2023 г. (вх. № 10- 03-20/18.04.2023 г.) аналитична справка за приходите и разходите на „Йеттел България“ ЕАД за 2022 г., годишната такса контрол възлиза на 793 421,08 лв. За ползването на радиочестотен спектър и номерационни ресурси предприятията дължат годишна такса, която имат възможност да платят в срок до края на първото тримесечие на текущата година с 5% отстъпка (чл. 13, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. В посочения по-горе срок „Йеттел България“ ЕАД е заплатило годишната такса за ползване на спектър и номера с 5% отстъпка. На 4 април 2023 г. в Държавен вестнике публикувано изменение и допълнение на Тарифата за таксите, в сила от 08 април 2023 г.Въз основа на гореизложеното, счита че годишната такса контрол, която дължи дружеството за 2022 г. възлиза на 542 321,83 лв. с прихванати надплатените в резултат от изменението на Тарифата за таксите суми за ползването на номерационни ресурси. Моли в случай, че Комисията счита, че „Йеттел България“ ЕАД следва да доплати за годишна такса контрол, да бъде уведомено незабавно. В отговор с писмо изх. № 94-00-178-1/08.08.2023 г. на КРС до изпълнителните директори на "Йеттел България" ЕАД във връзка с постъпило в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) писмо на „Йеттел България“ ЕАД с вх. № 94-00-178/13.07.2023 г. с искане за прихващане на авансово заплатената годишна такса с такса контрол, са информирани следното: Съгласно чл. 145, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, всяко предприятие, осъществяващо електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, може да плати годишните такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, до края на първото тримесечие на текущата година, като в този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто. С Постановление № 47 от 31 март 2023 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, брой 30, от 4 април 2023 г., в сила от 8 април 2023 г.), е извършена промяна в размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс. На основание чл. 145, ал. 2 от ЗЕС, на 31.03.2023 г., „Йеттел България“ ЕАД е заплатило авансово съответните годишни такси с отстъпка в размер 5 на сто, съгласно нормативната уредба, действаща преди влизане в сила на ПМС № 47 от 31.03.2023 г., т.е. преди 08.04.2023 г. В ПМС № 47 от 31.03.2023 г. не са включени разпоредби, с които да се регламентира, че определените по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат и по отношение на предприятията, които вече са извършили авансови плащания преди 08.04.2023 г. Липсата на такива разпоредби в нормативния акт е пречка за извършване на исканото прихващане от административния орган. С оглед гореизложеното, са информирани, че не е отпаднало задължението за заплащане в пълен размер на дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС. „Йеттел България“ ЕАД е подало жалба до административния съд против мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията по искане на „Йеттел България" ЕАД с вх. № 94-00- 178/13.07.2023 г. на КРС за признаване на прихващане надплатените в резултат от изменението на Тарифата за таксите суми за ползването на номерационни ресурси. В жалбата сочи, че надвнесената сума се явява недължимоплатена поради което с писмо с входящ номер на КРС вх. № 94-00-178/13.07.2023 г. Дружеството е извършило прихващане с авансово платената от дружеството годишна такса по Разрешение № 01399/08.04.2009 г. г., която се явява надвнесена, т.е. недължимо платена, на дължимата от Йеттел административната годишна такса за контрол по чл. 141, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 5, ал. 1 и 2 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС на сумата в размер на 251 099,25 лева. С писмо вх. N° 94-00-178-2/25.08.2023г. Йеттел заявило, че ще доплати сумата от 251 099,25 лв., с което ще изпълни задължението за заплащане в пълен размер на дължимата за 2022 г. административна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС. В същото време, декларира, че извършеното плащане не представлява отказ от право за възстановяване на претендираната надвнесена сума или признаване на дължимостта й. Сочи, че до датата на жалба до административния съд / вх. № 14-00-1318/05.09.2023 г./ КРС все още не се е произнесла с мотивирано решение по искане на Йеттел с вх. № 94-00-178/13.07.2023 г. на КРС за признаване на прихващане надплатените в резултат от изменението на Тарифата за таксите суми за ползването на номерационни ресурси. Счита, че становището на Председателя на КРС, обективирано в писмо изх. № 94- 00-178-1/08.08.2023 г. води до противоречие с основния принцип на ЗЕС за равнопоставено третиране на предприятията, тъй като поставя тези, които са заплатили авансово годишната такса за ползване на ограничени ресурси за 2023 г., в по-неблагоприятно положение спрямо предприятията, които извършват плащанията на тримесечие и имат възможност да се възползват от намалените такси за ползване на ограничени ресурси. Изложило е доводи, че искането с което е образувано административното производството пред КРС, е подадено на 13.07.2023 г. Съгласно правилото на чл. 57, ал. 6 АПК КРС следвало да се произнесе най-късно в първото си заседание след изтичане на 14 дни от датата на подаване на искането (28.07.2023 г. - тоест до 03.08.2023 г. (когато според сайта на КРС е било първото заседание на КРС след 14 -дневния срок за произнасяне). Като не се е произнесла в този срок КРС формирала мълчалив отказ, подлежащ на обжалване в едномесечен срок - тоест до 04.09.2023 г. (едномесечният срок изтича на 03.09., което обаче е неприсъствен ден);Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. 1-месечния срок за обжалване на мълчаливия отказ на КРС изтича на 4 септември 2023 г., поради което счита, срокът за подаване на настоящата жалба е спазен. Счита, че КРС като не се е произнесла с изричен акт, е нарушила чл. 147, ал. 4 от ЗЕС, който предвижда, че ,,Лицата, получили индивидуално право за ползване на един и същ ограничен ресурс, заплащат едни и същи годишни такси", нарушен е и чл. 4, ал. 2, т. 4 от ЗЕС, според която органите следва да: „... гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в третирането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги", както и принципите на чл. 5 от ЗЕС - предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност. Счита, че писмо изх. № 94-00-178-1/08.08.2023 г., подписано от Председателя на КРС, няма белезите на индивидуален административен акт, поради липса на правомощия за самостоятелно произнасяне по поставения от Дружеството въпрос. За да остави без разглеждане подадената жалба съдът е приел, че съгласно чл. 15. от ТАРИФА за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна. Никъде обаче дружеството не е поискало от КРС, връщане на недължимо платени суми, за да се приеме, че КРС дължи произнасяне. Доколкото таксите са държавни вземания, то и процедурата по прихващане на същите следва да се развие по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Липсва законово задължение за КРС в ЗЕС, да се произнесе по искане на „Йеттел България" ЕАД с вх. № 94-00-178/13.07.2023 г. на КРС и съответно няма правна възможност да възникне мълчалив отказ. И след като по делото не е налице годен предмет на обжалване, т.е. не е налице индивидуален административен акт върху които да се осъществи съдебен контрол, то следва, че производството е недопустимо. Мълчалив отказ по това заявление не може да възникне, тъй като за органът не възниква задължение за издаване на индивидуален административен акт. Мълчалив отказ възниква тогава, когато органът има задължение да се произнесе с индивидуален административен акт и в срока за произнасяне същият не се произнесе. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Не всяко непроизнасяне от сезирания с искане/сигнал административен орган, попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за което органа е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран срок. Приел, че в случая липсва формиран мълчалив отказ на КРС, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за издаване на изричен акт, така както е поискано от жалбоподателя. Определението е правилно като резултат. Съгласно чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна. В писмо изх. № 170/13.07.2023 г. на изпълнителния директор на "Йеттел България" ЕАД до председателя на КРС и до КРС няма изрично искане за връщане на недължимо платени такси по чл. 15 от Тарифата за които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (Загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) за да се приеме, че е налице мълчалив отказ по такава искане. След като не е налице искане за за връщане на недължимо платени такси не е формиран мълчалив отказ за връщането им, поради което като резултат, правилно е прието от административния съд, че в случая не е налице административен акт подлежащ на обжалване. В писмо изх. № 170/13.07.2023 г. на изпълнителния директор на "Йеттел България" ЕАД изпратено до председатея на КРС и до КРС относно Административна годишна такса за контрол, дължима от „Йеттел България“ ЕАД за 2022 г. е записано, че дружеството счита, че годишната такса контрол, която дължи дружеството за 2022 г. възлиза на 542 321,83 лв. с прихванати надплатените в резултат от изменението на Тарифата за таксите суми за ползването на номерационни ресурси. Моли в случай, че Комисията счита, че „Йеттел България“ ЕАД следва да доплати за годишна такса контрол, да бъде уведомено незабавно. В писмото няма искане за връщане на таксата, като недължимо платена или за прихващане на недължимо платена сума. Прихващане с недължимо платени суми се извършва, когато е налице задължение за плащане. В случая не се твърди и не е установено, че дружеството „Йеттел България" ЕАД има задължение за плащане, за да се извърши прихващане с недължимо платени суми. Напротив данни по преписката са, че с писмо вх. N° 94-00-178-2/25.08.2023г. Йеттел заявило, че ще доплати сумата от 251 099,25 лв., с което ще изпълни задължението за заплащане в пълен размер на дължимата за 2022 г. административна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС. Независимо от това, в писмото няма и отправено искане до КРС за прихващане на надплатена сума, поради което не е формиран мълчалив отказ на КРС да извърши прихващане. Евентуално дали са настъпили посочените в чл. 170, ал. 1 от ДОПК юридически факти, дали в случая за КРС е възникнало задължение да извърши прихващане, поради изпълнени всички положителни предпоставки, установени в приложимата правна норма е въпрос по същество, а не на допустимост на отправено искане за прихващане на суми. Възражението в тази насока от административния орган, че поради това искане в тази насока би било недопустимо е неоснователно. След като в писмо изх. № 170/13.07.2023 г. на изпълнителния директор на "Йеттел България" ЕАД няма изрично искане за връщане на недължимо платена такса или да се извърши прихващане с недължимо платени суми, не е формиран мълчалив отказ на КРС, който да е предмет на обжалване пред съда. От писмото се разбира, че дружеството само извършва прихващане на сумата. Освен това жалбата до административния съд не е срещу отказ за връщане на суми или за прихващане на недължимо платени суми, а срещу отказ за признаване на прихващане надплатените в резултат от изменението на Тарифата за таксите суми за ползването на номерационни ресурси, какъвто акт "признаване на прихващане на суми" не се издава. С оглед на това като правен резултат обжалваното съдебно определение е правилно и следва да се остави в сила по тези съображения. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение