Решение № 10894 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 28/2011 г.

Решение № 10894 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 28/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Про Марк" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Валентин Димитров Димитров, чрез пълномощник му - адв. Минков, против решение № 3154 от 18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 4646 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 20002895 от 17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда са направени в противоречие с разпоредбите на ЗКПО (отм.), тъй като в чл. 1 - 3 от ЗКПО (отм.) е посочено, че се облагат печалбите на конкретни юридически лица, а от представените доказателства се установява, че в банковите извлечения като получател са посочени различни юридически лица - "Pro Mark" Ltd и "Pro Mark" Ltd Austria. Съдът е следвало да изключи постъпленията като очевидно предназначени за други лица. Твърди, че съгласно чл. 7, ал. 7 и 8 от ЗКПО (отм.) облагаеми са доходите от сделки с ценни книжа, издадени от местни юридически лица, а по делото няма доказателства, че процесните ценни книжа са издадени от местни дружества. Сочи се, че съдът в нарушение на закона е приел, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което данъчният орган неправилно бил определил основата за облагане с прекия данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Като процесуално нарушение се сочи и това, че съдът не е спрял данъчното производство, въпреки че срещу управителя на "Про Марк" ЕООД Валентин Димитров са повдигнати обвинения по чл. 203 от НК за длъжностно присвояване и по чл. 253 НК - за пране на пари. Касаторът посочва, че неправилно се иска да бъдат платени данъци за приходи, които според прокуратурата са от престъпен произход. Твърди се също, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил в мотивите си част от събраната от вещото лице информация във връзка с назначената ССЕ, в която ясно са посочени сумите, предназначени за процесното дружество, както и тези, които са били предназначени за други получатели. Също така съдът не е взел предвид и дадените от вещото лице обяснения относно характера на банковите сметки. Съдът неправилно е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения на ДОПК, свързани с удължаванията на срока на ревизията. Твърди се, че не са обсъдени безпристрастно и обективно всички събрани доказателства по делото, включително и устните. Не на последно място се твърди и необоснованост на решението и необсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства. По посочените съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и спиране на производството до произнасяне по преюдициалното наказателно дело или алтернативно да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалваният РА изцяло. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, представляван от юрк. Кадирова, поддържа правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и след подробно обсъждане на събраните доказателства, при което е достигнато до обосновани и правилни изводи. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима и е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на "Про Марк" ЕООД против РА № 20002895 от 17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно определен корпоративен данък за периода 2003 - 2005 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно са определени данъчните задължения на дружеството жалбоподател за данъчните периоди 2003 - 2005 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 2 ДОПК. Съдът е описал извършените при ревизията процесуални действия на органите по приходите и на ревизираното лице, установените факти и обстоятелства, свързани с размера на получените от жалбоподателя доходи и приходи. При постановяване на решението съдът е взел предвид и допуснати и изслушани основна и допълнителна единична съдебно-счетоводна експертиза, тройна съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след обстойно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съдът е направил правилна преценка на доказателствената сила на относимите доказателства и в резултат на това е достигнал до обосновани фактически и правни изводи, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. При постановяване на обжалваното решение съдът правилно е съобразил основното правило при постановяване на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а именно това, посочено в чл. 124, ал. 2 ДОПК, че фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице. В случая това не е сторено от касатора, който, включително и със заключението на поисканите от него единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, не е оборил фактическите констатации в акта. В този смисъл неоснователни са поддържаните възражения в касационната жалба за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. В административното и съдебното производство безспорно е установено наличие на предпоставките на чл. 122 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи - предвид наличието на данни за укрити доходи, както и липсата на счетоводна отчетност от ревизираното дружество по отношение доходите, получени в Австрия. Безспорно е установено по делото, че ревизираното лице е местно юридическо лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и подлежи на облагане с корпоративен данък по същия закон за печалбите и доходите от всички източници в страната и в чужбина. За ревизирания данъчен период обаче лицето не е подавало декларация по реда на чл. 51 ЗКПО, както и не е имало редовна счетоводна отчетност за получените доходи в Австрия. Правилно при това положение органът по приходите и съдът са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за преминаване към ревизия при особени случаи, когато органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. При ревизията не са били представени изисканите доказателства, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Въпреки искането не е подадена и декларация по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК, която лицето е било длъжно да подаде, тъй като според тази разпоредба при установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В резултат на неподаването на исканата декларация е установено наличие на обстоятелства за определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 4 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Въз основа на събраните доказателства правилно органът по приходите и съдът след анализ на всички доказателства са стигнали до извода, имайки предвид установената покупка на ценни книжа и притежаваните от лицето сметки в австрийска банка, че са налице доходи от източник в чужбина, които не са декларирани по надлежния ред - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на подписаната на 25.11.2003 г. декларация от Валентин Димитров, с която е поискано освобождаване от корпоративно облагане по австрийското законодателство и в която в качеството си на едноличен собственик на капитала В. Димитров е декларирал, че заверените суми и ценни книжа по сметка № 0088-026653 - депозитарна сметка в ценни книжа, принадлежат на "Про Марк" ЕООД и всички капитални приходи, които произхождат от тях, са приходи на предприятието. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е изследвал въпроса за откритите от "Про Марк" ЕООД сметки и установеното движение на имущество по тях, като е стигнал до извода, че титуляр по сметките е именно това дружество. Изобщо от цялостния доказателствен материал по делото се установява, че са закупувани финансови инструменти под формата на акции и облигации, които са с купувач дружеството жалбоподател, който е титуляр на посочените сметки. Неоснователно е възражението на касатора, свързано с приложението на разпоредбата на чл. 1 - 3 от ЗКПО (отм.), според която се облагат печалбите на конкретните юридически лица, а в процесния случай съдът не е взел предвид, че от допълнителното заключение на счетоводната експертиза се вижда, че в банковите извлечения като получател са посочени различни юридически лица - "Pro Mark" Ltd и "Pro Mark" Ltd Austria. От представените пред първоинстанционния съд банкови извлечения е видно, че номерата на банковите сметки на "Pro Mark" Ltd и "Pro Mark" Ltd Austria са идентични, от което следва изводът, че има техническо разминаване при набиране името на получателя, но не и че става въпрос за различни юридически лица. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото придружително писмо от Спестовна каса "Куфщайн" от 7.12.2006 г. към изпратените банкови документи, според което титуляр по сметка № 4007886 е "Pro mark" Ltd. Правно ирелевантно е и твърдението, поддържано от жалбоподателя, че и друго лице, посочено от управителя на дружеството, е могло да извършва разплащания от откритите сметки, тъй като това твърдение не променя факта, че титуляр на сметките е именно ревизираното дружество, а също така не са представени доказателства, че други лица са оперирали с процесните сметки. По отношение на твърдението на жалбоподателя за получени от "Про Марк" ЕООД заемни средства по договори, от които произхождат постъпленията по разплащателната му сметка, правилно първоинстанционният съд е приел, че договорите за заем са представени едва в хода на съдебното производство, същите представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, а оттам и не доказват съответствието на изразеното в тях волеизявление на лицата, които са ги подписали, с обективната действителност. Съдът е констатирал, че в представените банкови документи никъде не е посочено, че се касае за договор за заем, в извлечението за превод на суми от "Еуро Атлантик Инвестмънт Корп" е посочено основание за плащане "комисионна по договор", а в платежните документи на дружествата заемодатели от Кипър изобщо липсва основание за извършените преводи. Също така жалбоподателят нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство е представил доказателства за надлежно осчетоводяване на получените заемни средства по сметка 152 "Получени дългосрочни заеми", която при получаване на заема следва да се кредитира, а при погасяване на заема - да се дебитира. Предвид тези съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно направените констатации, които не са опровергани и чрез разпита на свидетеля Петков, не може да се обоснове получаване на суми по договори за заем. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е спрял производството по делото до приключване на наказателното дело. Не са налице основанията по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като наказателното производство не означава висящ преюдициален спор от значение за решаване на настоящото дело - предвид самостоятелния характер на административното производство. Твърдените процесуални нарушения при издаването на ревизионния акт, които са обсъдени и от съда, не са налице. Разпоредбата на чл. 114 ДОПК дава възможност, ако срокът за извършване на ревизията се окаже недостатъчен, той да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията, а според ал. 4 - когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години. В обжалваното решение съдът е изложил подробни и последователни мотиви по отношение на възражението, че една от заповедите за удължаване на срока на ревизията е издадена от органа, възложил ревизията, а не от изпълнителния директор на НАП. Допуснатото нарушение в хода на ревизията не е от категорията на съществените процесуални нарушения и не води до незаконосъобразност на издадения РА. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,