Определение № 102 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2019 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 6979/05.08.2019 г. на И. П. Т., Б. И. Т. и П. И. Т., подадена чрез адв. Д. П., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските на постановеното по делото определение № 640/01.08.2019 г., като присъденото адвокатско възнаграждение вместо „в размер на 3 530 лв.“, е „в размер по 3 530 лв.“. В условията на евентуалност молителите искат допълване на постановеното определение в частта за разноските. Ответниците по молбата „Либхер Хаусгерете Марица“ ЕООД и ЗАД „Алианц България" АД не са подали писмен отговор и не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл. 247 и чл. 248 ГПК намира за установено следното: С определение № 640/01.08.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1560/14.12.2018 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по възз.гр.д. № 2006/2018 г. по подадената от „Либхер Хаусгерете Марица“ ЕООД касационна жалба и последното е осъдено да заплати на И. П. Т., Б. И. Т. и П. И. Т. разноски за настоящата инстанция в размер на 3 530 лв. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК дава възможност на съда, който е постановил решението, по своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснатите очевидни фактически грешки. Това са грешки, които не се състоят в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване. В конкретния случай в диспозитива на решението не е обективирана воля, различна от формираната в мотивите. Искането за допълване в частта за разноските на постановеното определение по чл. 288 ГПК е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес и е основателно. Съдът е пропуснал да се произнесе по цялата заявена претенция за разноски на ответниците по касационната жалба. Ответниците са поискали своевременно присъждането на разноски с отговора на касационната жалба и са представили доказателства, че същите са били реално извършени – 3 броя договори за правна защита и съдействие от 13.03.2019 г., имащи характер на разписка съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В договорите с всеки ответник е уговорено възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба и процесуално представителство по делото пред ВКС в размер на 3 530 лв. С оглед заявеното общо искане за разноски на ответниците по касационната жалба им се следват разноски за касационната инстанция в размер на 10 590 лв. С определението на ответниците по касационната жалба са им присъдени разноски в размер на 3 530 лв., за които им е издаден изпълнителен лист, следователно следва им да се присъдят и останалите 7 060 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,