Определение № 35 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 696/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1,вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. П. против определение от 29. 07. 2011 г. по гр. д. № 5018/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В състав, с което е постановен отказ за предоставяне на правна помощ на В. П. П. под формата на процесуално представителство по гр. д. № 5018/2010 г. на СГС, ІІ-В с-в и е оставено без уважение искането за освобождаването му от деловодни разноски в размер на 80 лв. за призоваване на свидетел. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му съдът не е взел предвид тежкото финансово и имотно състояние на молителя. Иска се отмяната му и допускане на правна помощ, както и освобождаване от разноски за призоваване на свидетел. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на В. П. по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство на молителя пред въззивната инстанция, както и молбата му за освобождаване от разноски за призоваване на свидетел в размер на 80 лв. В мотивите към определението е прието, че молителят притежава имущество, от което би могъл да реализира известни доходи, поради което не са налице предпоставките на чл. чл. 95, ал. 1 и 83, ал. 2 ГПК за предоставяне на правна помощ и освобождаване от разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗПП и разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, предпоставка за уважаване на направено искане за допускане на правна помощ и за освобождаване от разноски по производството е липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и за такси и/или разноски, като преценката за това съдът формира като съобрази доходите на лицето, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, от значение за случая. В случая, от приложените към молбата за допускане на правна помощ и за освобождаване от разноски декларация и писмени доказателства се установява, че молителят е разведен, няма задължения за издръжка към непълнолетни деца, пенсионер е с месечен размер на пенсията 235 лв., притежава апартамент в [населено място], придобит при условията на съпружеска имуществена общност, както и дворно място и негодни за обитаване жилищни сгради в [населено място]. При тези данни и преценявайки цената на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД /възлизащи в общ размер 447 лв./, минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължим при този размер на претенцията съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /100 лв./, размера на определения депозит за призоваване на свидетел с местоживеене [населено място] /80 лв./, законосъобразен се явява изводът на съда, че молителят притежава имущество, с което би могъл да заплати средствата, необходими за адвокатско възнаграждение и за разпит на свидетел по конкретното дело. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение