Определение № 8738 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. И., чрез процесуален представител, против определение № 2605 от 30.07.2026 г., постановено по адм. д. № 648/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1920022/08.06.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Силистра. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че след като медицинските документи са издадени преди ЗППАМ, то не могат да удостоверят „нови обстоятелства“. Твърди, че новото обстоятелство е не хроничното му заболяване, а обективната невъзможност да получава адекватна и навременна медицинска грижа, която възниква именно в резултат от отнемането на СУМПС. Счита, че съдът не е отчел дължимия баланс на интереси, а бланкетно е приел, че общественият интерес от безопасността на движението винаги има превес. Излага съображения за тежкото му здравословно състояние, като твърди, че мярката създава пряк и непосредствен риск за здравето и живота му. Иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Не претендира разноски. Ответникът - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Силистра, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1920022/08.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Силистра, по отношение на Г. И. И. е приложена принудителна административна мярка на основание чл. чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „бб“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед това съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № GРАМ-1920022/08.06.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай И. твърди, че страда от заболявания, удостоверени с медицински документи, приложени към делото, като лишаването му от възможността да управлява МПС би го поставило в обективна невъзможност да получава адекватна и навременна медицинска грижа, което създава пряк и непосредствен риск за влошаване на състоянието му и застрашава неговите здраве и живот. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде поправена по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Противно на изложеното в частната жалба, доказателствата относно здравословното състояние на частния жалбоподател не са достатъчни да оборят извода на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Спазването на правилата за движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на самия жалбоподател. Доводите на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,