Определение № 3414 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2243/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Т. П., чрез процесуалния си представител адвокат И. А. от САК, срещу решение №20 от 26.02.2025г. по в.гр.д.№12/2025г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение №421/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 283/2023 г. на Силистренския районен съд, с което съдът е:

-допуснал до делба следните имоти: Поземлен имот с идентификатор № *по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], ул. ’*” №*, с площ от 1102 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване / до 10 м/, номер по предходен план: *, квартал: *, парцел *, при граници и съседи с идентификатори № *, *, *, *. *, ведно с построените в имота: СГРАДА с идентификатор № *, със ЗП от 86 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № *със ЗП от 34 кв.м., брой етажи I, предназначение - друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор № *, със ЗП от 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № *със 311 от 66 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор № *със ЗП от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение -друга селскостопанска сграда при КВОТИ – 1/2 ид. част за Й. Т. П., [ЕГН] и по 1/8ид.ч. за М. Е. Б., [ЕГН], Е. Е. П., [ЕГН], Р. Е. П., [ЕГН] и Т. Е. П., ЕГН [ЕГН];

• отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 172, том 1, рег.№ 2236, дело № 131 от 14.04.2022г. вписан в СП с акт№ 99/ 14.04.2022г., том VII, per. № 2058, нот. дело № 131/2022 г. по описа на нотариус Н. Н. с район на действие PC Силистра, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК;

• осъдил Й. Т. П. да заплаща на М. Е. Б., ЕГН [ЕГН], сумата от 37.50 / тридесет и седем лв. и 50 ст./ лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването й от възможността да се ползва от съсобствения имот, съответно на притежаваните от нея права в съсобствеността, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, както и да заплаща същата сума на същото основание на Е. Е. П., ЕГН [ЕГН], със съгласието на неговата майка и законен представител М. Е. Б., ЕГН [ЕГН], и на Р. Е. П., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител М. Е. Б., ЕГН [ЕГН], до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал.2 от ГПК.

В касационната жалба на ответника Й. П. са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са следните:

1.Когато близки роднини и сънаследници/съсобственици/ живеят в недвижим имот, в който един от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху дворното място и постройките със знанието и без противопоставянето на останалите, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършва някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици;

Навеждат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР№4/2012г. на ОСГК на ВКС и решение №97/ 19.10.2020г. по гр.д.№325/2020г. на ВКС, І г.о.

2/Ползва ли се с доказателствена сила неоспорен и неотменен констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност и имали ли задължение съда да изследва дали се е осъществило посоченото в него придобивно основание, ако то не е оспорено;

По този въпрос изводите на въззивния съд са в формирани в отклонение на ТР№11/2012г. на ОСГК и решение №50034/09.06.2023г. по гр.д.№2277/2022г. на ВКС, ІІ г.о.

3/Как следва да се цени декларация на сънаследник, с която заявява, че няма претенции за сънаследствения имот, който друг сънаследник владее в продължение на повече от 10г.Представлява ли това признание за неизгоден факт;

Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №134/05.08.2019г. по гр.д.№3482/2018г. на ВКС, ІV г.о., решение №70/29.05.2023г. по гр.д.№579/2012г. на ВКС, ІІ г.о., решение №56/14.05.2021г. по гр.д.№3408/2020г. на ВКС, І г.о. и решение №50034/ 09.06.2023г. по гр.д.№2277/2022г. на ВКС, ІІ г.о.

4/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях.

Твърди се противоречие на въззивното решение с ТР№1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК, решение №222/27.03.2018г. по т.д.№505/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение №8/19.01.2018г. по т.д.№2435/2016г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №161/04.102016г. по т.д.№220/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

Ответниците по касация М. Е. Б., Е. Е. П., Р. Е. П., Т. Е. П. не са депозирали отговор на подадената касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че по делото са представени удостоверения за наследници №1663 от 03.11.2022г., № 297 от 28.11.2022г. и № 814 от 07.12.2022 г. на Кметство с.Кайнарджа, от които се установява, че страните по делото са наследници на Т. Е. П., б.ж. на [населено място], починал на 07.06.2012г. и Р. Й. П., б.ж. на [населено място], починала на 19.03.2020 г., като ответникът Й. Т. П. е техен син, а ищците са преживяла съпруга и деца на починалия им син Е. Т. П., б.ж. на [населено място], починал на 27.04.2021г.

От приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ от 18.02. 1998год. и придружително писмо от 29.12.2022год. от Община Кайнарджа се установява, че Т. Е. П. и Р. Й. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, макар и да не са съществували документи, удостоверяващи това право.Същите са били в граждански брак, съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0005 от 14.01. 1956г., поради което придобитото от тях имущество е в режим на СИО.

Прието е за неоснователно направеното от ответника Й.П. възражение за придобивна давност.Изложени са съображения, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици.За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си или т. нар. преобръщане на владението, при което от съсобственици на идеална част са се превърнали в съсобственици владелци за периода, който сочат.Не могат за отблъскване на владението да се приемат действията по стопанисване, поддръжка и обработване на имота, независимо от това, че всички реализирани печалби са задържани от съсобственика и не са поделени с останалите.В настоящия случай, именно такива са доводите на въззивника за настъпилата придобивна давност – стопанисването на имота, извършване на подобрения, реконструкции, укрепване на съществуващи и постройка на нови помещения.Приет е за неоснователен доводът на ответника, че е заживял в имота от 1982 г. до 2022г., доколкото към този момент е работел в [населено място], В. област и едва след пенсионирането си през 2020г. е заживял трайно със семейството си в процесния имот.Прието е за установено също така, че родителите му, които са собствениците на имота и наследодатели на страните по настоящото дело, са били живи в периода, който той сочи като период на давностно владение, като баща му е починал през 2012г., а майка му през 2019г. Според разпитаните пред районния съд свидетели, възрастните хора са се грижили за имота и за себе си приживе, а последните четири години от живота на наследодателката Р. Й. са преминали във влошено здравословно състояние в резултат на онкологично заболяване.Оттогава датират и твърденията на свидетелите, водени от въззивника, че същата е имала намерение да „припише“ къщата на него, както и че другият брат Е. преди смъртта си имал намерение да отстъпи своя дял на Й.. Извършваните ремонти по сградата и изградената пристройка не са демонстрация на отблъскване на владението на останалите съсобственици. В случая извършваните от ответника действия по стопанисване на имота и реализиране на подобрения са възприемани от разпитаните по делото свидетели като грижа за родителите, които те са възприемали като собственици до смъртта им, а идеята имотът да остане на Й. са дочули като изявления през последните години от живота им, което означава, че те са се възприемали като съсобственици, поради което и са имали евентуалното намерение да предоставят своите части на него, но така и не са го реализирали.Наред с това, потвърждение в свидетелските показания намира и доводът на въззиваемите, изложен още в исковата молба, че семейството на починалия брат Е. е разполагало със стая в къщата, където е държало свои вещи и е преспивало, когато са гостували на родителите.Не следва да се кредитират като действия, имащи отношение към правата на собственост или като отблъскващи владението и такива факти като деклариране на имота, заплащане на консумативи и други.Няма такова значение и обстоятелството, че съделителят Т. П. признава правата на въззивника.

С оглед на горното е прието, че дори и въззивникът да е установил фактическата власт върху процесния имот, той не е надхвърлил правното си положение на държател, в качеството на наследник, тъй като не е демонстрирал ясно и недвусмислено намерението си да свои идеалните части на останалите съсобственици.Ето защо, искът за делба е основателен и следва да бъде допуснат при определените от първата инстанция квоти.

Въззивната инстанция е приела за правилно обжалваното решение и в частта, с която е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 172, том 1, рег.№ 2236, дело № 131 от 14.04.2022г. вписан в СП с акт№ 99/ 14.04.2022г., том VII, per. № 2058, нот. дело № 131/2022 г. по описа на нотариус Н. Н. с район на действие PC Силистра, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.Отмяната на НА по чл. 537 ГПК, последица, а не отделен иск, поради което и няма пречка, дори и без или по искане на заинтересованата страна, да бъде постановена от съда в случай, че исковата претенция за делба бъде уважена.По дела, касаещи право на собственост в СИО съпрузите са необходими, но не задължителни другари, което е резултат от обстоятелството, че участието в производства, касаещи права на собственост в СИО, не е действие на разпореждане, а само на управление.

Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория и третия поставени въпроси, тъй като изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение № 50034 от 9.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2277/2022 г., II г.о., в което е прието, че когато съсобственик се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот по давност, то заявеното от друг съсобственик оспорване на правата, произтичащи от нотариалния акт, засяга само дела от съсобствеността на оспорващия, но не и правата на другите съсобственици, които не са оспорили констативния нотариален акт.По отношение на последните констативният нотариален акт запазва своето легитимиращо действие.В процесния случай съделителят Т. Е. П. не е оспорил издадения в полза на неговия чичо констативен нотариален акт, като е издал и нарочна декларация, в която признава неговите права.Това негово изявление е било потвърдено и в подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба.Посочените обстоятелства не са били отчетени от въззивния съд, което е основание да се допусне касационно обжалване на постановеното от него решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение