Определение № 10049 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Г. П., от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 7561 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3701/2025 г. по описа на Върховния административен съд, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда,. Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Дамянова взема писмено становище за неоснователност и недопустимост на искането. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира искането за недопустимо С решение № 7561 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3701/2025 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила с решение № 10593 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 969/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, поправено с решение № 482 от 15.01.2025 г., в обжалваната му част. С решение № 6257 от 09.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3399/2026 г. по описа на ВАС, е отхвърлено искането на И. Г. П., за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 7561 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3701/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 2 от АПК (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1 от АПК се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл. 239. Нормата въвежда отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за отмяна по извънредния способ. По принцип понятието за "основание за отмяна" включва в себе си както фактическото, така и правното основание, т. е. състои се от единството между тях. В чл. 242, ал. 2 от АПК законодателят използва единствено понятието "правно основание" и по този начин го разграничава от общото понятие за "основание" по чл. 239 от АПК, който урежда фактическите основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а съответстващите им правни основания представляват шестте точки на текста. С чл. 242, ал. 2 от АПК се установява ограничение във възможността да се заяви повторно искане за отмяна при отречено от съда право на отмяна на същото правно основание. Целта на кодекса е да обезпечи стабилитета на съдебния акт, който е бил предмет на вече разгледано искане за отмяна. Доколкото нормата е ограничителна, тя не може да се тълкува разширително и обвързва съда по отмяната в преценката му за допустимостта на последващо искане, в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Искането за отмяна по адм. дело № 3399/2026 г. и по настоящото дело се основават на едно и също правно основание, при припокриване и на изложените фактически такива. Налице е отрицателна процесуална предпоставка, която прави искането недопустимо. Ето защо същото следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното производство - прекратено. С оглед изхода на настоящото производство, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 249 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия