Решение № 5419 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1601/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. И., подадена чрез пълномощника му адвокат В. Пенева, срещу решение № 1966 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 134/2025 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-01-04-22/30.01.2025 г. на кмета на Община Бобошево. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че производството по чл. 135 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по разрешаване да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) е предварителна процедура - първа фаза, в която органът проверява само дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, приложена ли е скица по ал. 2 и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и общия устройствен план (ОУП). Вместо това, както кметът на общината, така и съдът са извършили анализ на квадратурата на имота, наличието на явна фактическа грешка (ЯФГ) и съдебният спор относно границите, които са относими към следващата фаза - наличие или липса на основанията по чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Твърди липса на становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4 ЗУТ, което не е било обсъдено от съда. Заявява, че не е посочвал в заявлението си, че исканото изменение се основава на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Оспорва изводите на органа и съда относно площта на имота му, като приети без извършването на експертиза, а за неотносимо счита позоваването на съдебното решение относно спора за собственост върху 115 кв. м. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции Ответникът - кмета на Община Бобошево не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред Административен съд Кюстендил заповед № РД-01-04-22/30.01.2025 г. е постановен отказ да се изработи проект за изменение на ПУП - план за регулация (ПР) на [населено място], общ. Бобошево, с обхват на УПИ ХІV-352 и УПИ ХІІ-352, кв. 29, за отстраняване на ЯФГ по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В хода на производството пред съда е установено от фактическа страна, че кметът на Община Бобошево е бил сезиран със заявление от К. И., към което са приложени задание, мотивирано предложение със скици и нотариални актове. В заданието изрично е посочено, че се иска изменение на границите в собствения на заявителя УПИ ХІV-352, който съгласно представените нотариални актове от 1960 и 2024 г. следва да е с площ от 560 кв. м. и е налице ЯФГ на североизточната граница с УПИ ХІІ-352, като изрично заявителят се е позовал на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Преди да се произнесе кметът на общината е приел отрицателно писмено становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4 ЗУТ, в което е посочено, че претендираната от заявителя площ на имота от 560 кв. м. е съгласно титулите му за собственост, но по плана тази площ е 445 кв.м. - измерена графично, което съответства и на представените по преписката съдебни решения - влязло в сила решение № 538/26.05.2003 г. по гр.д. № 435/2000 г. на Районен съд Дупница, оставено в сила с решение от 23.12.2003 г. по гр.д. № 682/2003 г. на Окръжен съд Кюстендил и с решение № 1102/05 от 21.07.2005 г. по гр.д. № 542/2004 г. на Върховния касационен съд (ВКС). С тях е отхвърлен предявен иск от наследодателите на заявителя - И. К. И. и Р. К. И. против И. С. Б. за признаване за установено, че са собственици на „115 кв. м. от дворно място, представляващо ивица земя по протежението на граничната линия между УПИ ХІV-352 и УПИ ХІІ-352“, т. е. за същата площ между двата имота за която сега се иска изменение на ПУП-ПР. Органът е възприел мотивите на главния архитект и е постановил отказа по заповед № РД-01-04-22/30.01.2025 г. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Отхвърлено е възражение на жалбоподателя, че органът не е бил сезиран с искане по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, предвид съдържанието на заданието. Установено е спазване на административнопроизводствените правила, във връзка с изготвеното становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Извършена е преценка за правилно приложение на материалния закон, заради силата на присъдено нещо на горепосоченото съдебно решение на Районен съд Дупница, според което границата между двата имота е правилно отразена в плана и не е налице ЯФГ между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване върху графичната част на плана. Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. Действително, съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган проверява дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, приложена ли е скица по смисъла на ал. 2 и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място. В случая обаче, заявителят е поискал изменение на ПУП, подвеждайки под друго основание желанието си за изменение на плана и приобщаване към имота си на претендираните 115 кв. м., които по силата на съдебното решение не са негови. Следователно за тях той не може да бъде квалифициран като лице по чл. 131 ЗУТ. Претендираното от него основание е именно чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, съгласно текста на заданието, като се цели изменение на действащ ПУП с формално твърдение за наличие на ЯФГ, което е недопустимо. (Вж. решение № 1146 от 29.01.2021 г. по адм. д. № 6335/2020 г. на ВАС, II о.). Такава грешка ще е налице тогава, когато има разминаване между волята на административния орган и външното й отразяване, което в случая не е така, както правилно е отчетено и от първоинстанционния съд. Не е вярно твърдението на касатора за липса на становище от главния архитект по чл. 135, ал. 4 ЗУТ, като наличието му е видно от преписката и е установено в атакуваното съдебно решение. Що се отнася за оспорването относно площите, следва да бъде отбелязано, че квадратурата на имота по плана от 445 кв. м. е измерена от главния архитект графично, т. е. само чрез математически изчисления, което не изисква особени специални знания, респективно назначаването на експертиза. Несъответствието именно с 115 кв. м. е установено в същия размер и по силата на съдебното решение по гр.д. № 435/2000 г. на Районен съд Дупница. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,