Определение № 373 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6037/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение10.11.2014 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
Отменя разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание за 04.12.2014 г. ОСТАВЯ без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 445/22.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 965/2008 г. от състав на Районен съд – Асеновград, потвърдено с решение № 457/28.03.2011 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№ 3352/2010 г., подадена от Д. П. Е., като процесуално недопустима. ОСЪЖДА Д. П. Е. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., кантора № да заплати на Д. А. Г. и А. Д. Г. и двамата от [населено място], общ.А., [улица] сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба, пред друг състав на ВКС. Председател: Членове:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 445/22.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 965/2008 г. от състав на Районен съд – Асеновград, потвърдено с решение № 457/28.03.2011 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№ 3352/2010 г., предвид уточняващите молби към молбата за отмяна на влязло в сила решение. Ответниците оспорват молбата, като твърдят, че същата е процесуално недопустима. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 26.06.2013 г. /първата по време молба за отмяна/, с вх.№ 8003/26.06.2013 г. В нея се твърди, че молителят е узнал за постановеното решение, чиято отмяна се иска, на 22.06.2012 г., като от данните по делото се установява, че същия е узнал за постановеното и влязло в сила решение на 01.08.2012 г., на която дата същия е подал молба за отмяна на същото решение, с вх.№ 9509/01.08.2012 г., която молба за отмяна е подадена лично от молителя и подписана лично от него. Производството по тази молба е прекратено, тъй като същата е върната от първоинстанционния съд, поради неизпълнение на указанията му по отстраняване на нередовностите по молбата. Предвид изложеното, следва да се приеме, че най-рано на 01.08.2012 г. на молителя е било известно постановеното и влязло в сила решение по делото/дори да се приеме за грешка посочването на по-ранна дата в молбата/. Наличието на частен документ, от който се установява горната дата, на която е узнал молителя за постановеното решение, прави и недопустими свидетелските показания за опровергаването на този извод, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 01.10.2012 г., поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по молбата следва да се присъди сумата 500 лева, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 01.10.2014 г., представен по делото. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на ВКС