Решение № 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г.

Решение № 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. И. чрез адв. В. Г. срещу решение № 86 от 18.10.13 г. по в. гр. дело № 182/13 г. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено решение № 161 от 14.06.13 г. по гр. дело № 1978/12 г. на Районен съд - Силистра. С него е отхвърлен предявения от Д. И. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ц. Й. К. и Г. С. Ц. му дължат солидарно сумата 5103.87 лв., представляваща задължение по банков кредит от 24.06.09 г., сключен между Й. Ц. К., Г. С. Ц. и Б. [фирма], и изплатен от него в качеството му на поръчител, сумата в размер на 572.62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.11 г. до 1.10.12 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 2.10.12 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 713.60 лв. за разноски, за които суми е издадена заповед № 3723 от 4.10.12 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в заповедно производство по образувано ч. гр. дело № 1785/12 г. по описа на Силистренския районен съд. С определение № 506 от 8.04.14 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: има ли право поръчителят по банков кредит, който е платил предсрочно задължението по кредита, да предяви иск за цялата сума срещу кредитополучателя, като разрешен в противоречие с решение № 114 от 21.03.11 г. по гр. дело № 1143/10 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 229 от 10.09.12 г. по гр. дело № 452/11 г. на IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 1 ЗЗД за успешното провеждане на иска, тъй като ищецът бил платил чужд дълг преди да е поканен, липсвали доказателства другият длъжник и наследници да са били призовани да изпълнят задълженията по кредита и същите да са преустановили плащанията, плащането е станало преди падежа на кредита. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявения иск. Ответниците по жалбата Ц. Й. К. и Г. С. Ц. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Установено е по делото, че ответницата Г. Ц. и съпруга й Й. К. на 24.06.09 г. са сключили с Б. [фирма] договор за потребителски кредит за сумата 5000 лв, за срок от пет години. На 15.04.10 г. Й. К. е починал и оставил за наследници освен съпругата си и втория ответник Ц. К., негов син, както и Г. К., която не е страна по делото. От приложеното удостоверение от Б. [фирма] е видно, че до м. април 2010 г. кредитът е бил обслужван от разплащателната сметка на кредитополучателя Й. К., а от м. юли 2010 г. кредитът е обслужван от разплащателната сметка на поръчителя Д. И.. Последният е изплатил дълга изцяло на 29.08.11 г. На 2.10.12 г. е подал заявление по чл. 410 ГПК против ответниците за процесните суми. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че липсата на покана от банката до другия съдлъжник и наследниците на починалия да изпълнят задълженията си по изплащане на остатъка от кредита, съответно и до поръчителя, не са подлежащи на установяване от последния предпоставки за уважаване на иска. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че ответниците не дължат претендираните суми. Ищецът като поръчител е погасил изцяло съществуващо задължение на ответниците към банката по договор за кредит чрез удръжки от разплащателната си сметка, без да ги е внесъл доброволно на свой риск, поради което те следва да бъдат осъдени да му върнат всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. По изложените съображения настоящият състав приема, че решението следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. С оглед изхода на разноски на спора ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски за трите инстанции в размер на 2170.80 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.