Определение № 1770 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.513/6.02.24 по г.д.№.1934/23 на ВКС, ІV ГО, молбата на П. Ц. Т. вх.№.1826/31.01.24 за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна жалба вх.№.3422/11.04.19 от П.Т., с която се иска отмяна на горното определение и уважаване на молбата за правна помощ. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Производството е образувано по молба за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязло в сила решение, като с разпореждане №.67/16.05.23, предвид констатация, че е нередовна, тя е била оставена без движение - с указания да се изложат твърдения за фактите, включени в сочените основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, да се представят съответни писмени доказателства по смисъла на горните разпоредби, да се посочи във връзка с основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК кога и при какви обстоятелства молителят се е снабдил с тези доказателства, с оглед качеството им на новооткрити. На 2.06.23 П.Т. е поискал правна помощ и с определение от 28.06.23 такава – под формата на процесуално представителство, му е била предоставена. От тогава двукратно са били назначавани адвокати и са били освобождавани по техни молби /поради отсъствие от страната и затруднения с осъществяване на защитата предвид факта, че молителят е с местожителство на територията на гр.В.Т., съответно предвид разликата в местожителството и затруднената комуникация, различия в становищата за изпълнение на разпореждането и предстоящо отсъствие по лични причини на втория адвокат/. Същевременно, с определение №.4258/21.12.23 съдът е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима, а не нередовна, отменил е разпореждането за оставянето й без движение, оставил я е без разглеждане, осъдил е молителя да плати 500лв. разноски на ответните страни и е прекратил производството по делото. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба и отново е поискано предоставяне на правна помощ, отказано с обжалваното определение. Настоящият състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно. На молителя вече е била предоставена правна помощ след подаване на молбата - при преценка, че са налице предвидените в закона основания - и определението за предоставянето й не е било отменяно. Същевременно П.Т. на практика не е могъл да се ползва от така предоставената му правна помощ и не е получил ефективна правна защита в производството по отмяна под формата на процесуално представителство - предвид освобождаването на двамата назначени адвокати по техни молби; от друга страна е натоварен с разноски с оглед изхода на спора при прекратяване на производството. При това положение след постановяването на определение №.4258/21.12.23 неправилно е отказано предоставяне на правна помощ, вместо да се изпълни съответна процедура за назначаване на процесуален представител по предвидения в закона ред за осъществяване на вече допуснатата правна помощ чрез процесуално представителство. По аргумент от чл.36 ал.2 ЗПП така определеният служебен защитник се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции, понастоящем инициираното от молителя производство е все още висящо предвид обжалването на определение №.4258/21.12.23 и следователно интересът му от вече предоставената правна помощ не е отпаднал. С оглед на изложеното атакуваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне на състава за извършване на съответните процесуални действия по назначаване на служебен защитник по допуснатата с определение от 28.06.23 правна помощ на молителя, вкл. при съобразяване на негова молба вх.№.1826/29.01.24 в тази връзка. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,