Определение № 1742 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1692/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение16.02.2026 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба подадена от Д. Я. П. срещу решение № 1594/09.02.2026г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 342/2026г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1692/2026 г. по описа на Върховния административен съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Я. П., чрез упълномощен адв. Н. Генджев, срещу решение № 1594/09.02.2026г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 342/2026г., с което е отхвърлена жалбата на П. против Решение № 147/30.01.2026г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Долни чифлик, потвърдено с Решение № 4421-МИ от 03.02.2026г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ за заличаване на регистрацията на П. като кандидат за кмет на кметство Венелин за участие в частичните избори на 22 февруари 2026г. в Община Долни чифлик. С касационната жалба са развити доводи, за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила тъй като не е изследвано от съда, че касационния жалбоподател действително е пребивавал на територията на Община Долни Чифлик и по- специално в [населено място]. Поискано е от съда да постанови спиране на изпълнението на решение № 147/30.01.2026 г. на Общинска избирателна комисия - Долни чифлик и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставени въпроси в искане с вх. № 2728/10.02.2026г. на Административен съд Варна. От ответната страна е постъпил отговор със становище за неоснователност на подадената касационна жалба и подадените искания за спиране на изпълнението и отправяне на преюдициално запитване. При извършената служебна преценка за допустимостта на жалбата, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, като съобрази фактическата обстановка по издаването на оспорения съдебен акт и относимата правна уредба намира, че депозираната касационна жалба срещу решението на Административен съд Варна е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения: С оспореното решение на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на Д. Я. П., срещу Решение № 147/30.01.2026г. на Общинска избирателна комисия - Долни чифлик, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 15 ИК е заличена регистрацията на П. като кандидат за кмет на кметство Венелин, регистриран с Решение № 143/27.01.2026 г., предложен от ПП „ Величие“ за участие в частичните избори на 22.02.2026г. в Община Долни чифлик. Решението на ОИК е потвърдено с Решение № 4421-МИ от 03.02.2026г. на Централната избирателна комисия. За да постанови оспорения акт решаващият съдебен състав е установил фактическа обстановка, е съгласно официалните данни по преписката, извлечени от НБД „Население“, кандидатът има настоящ адрес в Ирландия, а изискването на чл. 397, ал. 1 от ИК, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ИК е кандидатът за кмет да има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България през последните шест месеца. В случая за кандидата на ПП „Величие“ за кмет на [населено място], законовото изискване не е било налице, тъй като от извършената проверка и направените справки в базата данни се установява, че П. е с настоящ адрес от 10.05.2010 г. до 28.01.2026 г. в Ирландия, тоест не е имал такъв в Р България към 22.08.2025 г., а такъв е регистриран на 28.01.2026г. Решението на ОИК е потвърдено с решение № 4421-МИ от 03.02.2026г. на ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 33, ал.1 и чл. 88 от ИК. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че жалбата на Д. Я. П. срещу решение № 1594/09.02.2026г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 342/2026г. е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - осн. по чл. 215, т. 4 АПК вр. чл. 88, ал. 2 ИК. Върховният административен съд е сезиран с касационна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 88, ал. 1 ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.1 ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. В хипотезата, в която е постановеното оспорваното съдебно решение, съдът се е произнесъл след проведено контролно производство пред горестоящия административен орган. Приложимата в случая разпоредба не предвижда възможност за касационно обжалване на решението на административния съд. Недопустимо е оспорване на решението на съда и в хипотезата на чл. 58, ал. 4 ИК . Тази разпоредба е приложима към обжалването на актове на ЦИК извън случаите по чл. 58, ал. 1 ИК, за които е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния административен съд. Прилагането по аналогия на този процесуален ред е недопустимо, тъй като производството по чл. 88, ал.1 ИК е контролно по характер, осъществено след произнасяне на горестоящ административен орган. Този извод се налага с оглед на историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ИК. Първоначалната редакция на чл. 88 ИК (ДВ, 19 от 2104 г., в сила от 5.03.2014 г.) е регламентирала следното: „

1

Решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

2

При обжалване на решенията на общинската избирателна комисия се прилага чл. 58“. Тази правна уредба предвижда изцяло обжалване на решенията на ЦИК, постановени в контролно производство по жалби срещу решения на ОИК да се осъществява пред ВАС, поради което в чл. 88, ал.2 ИК е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 58 ИК, в който са уредени специалните правила приложими от Върховния административен съд, който към тази редакция на кодекса е единствената съдебна инстанция, осъществяваща контрол за законосъобразност по отношение на всички актове на Централната избирателна комисия. С последвалите изменения на ИК през 2019 г. законодателят е формулирал хипотези, за които per argumentum a contrario решения на ЦИК, постановени при осъществяване на правомощия по чл.57, ал.1 ИК подлежат на оспорването по съдебен ред пред съответния местно - компетентен съд. След тези изменения, през 2021г. е приета нова ал. 4 на чл. 58 ИК, която урежда реда за оспорване на тези решения пред административния съд. Визираната процесуална норма е приложима само за това производство, но не и за производството по чл.88, ал.1 ИК. В подкрепа на този извод е и диференцирания подход, възприет от законодателя относно родово компетентния съд, който следва да разгледа жалба срещу решенията на ЦИК, постановени в контролното производство. Решението на ЦИК, подлежи на обжалване пред ВАС в хипотезата на отменено или изменено решение на ОИК, по арг. от чл. 88, ал. 1, изр. трето ИК. В хипотезата на потвърдено решение на ОИК от ЦИК, какъвто е и настоящия случай, на обжалване пред административния съд подлежи самото потвърдено решение на ОИК. По тези съображения не следва да се приеме, че препращащата норма на чл. 88, ал. 2 ИК може да се приложи в хипотезите след изменението на ИК обн. ДВ, бр. 21/2019. Ето защо сезирането на ВАС с настоящата касационна жалба се явява недопустимо, поради липса на подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, на осн. по чл. 215, т. 4 АПК. Поради недопустимост на основното производство, съдебният състав не следва да се произнася и по направените искания за спиране по чл. 166 АПК и отправяне на преюдициално запитване като акцесорни такива.

Цитирани разпоредби

19