Решение № 138 от 7.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 976/2010 г.

Решение № 138 от 7.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 976/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Л. К. П. и на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" срещу Решение № 654 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 1712/2009 г. Софийски апелативен съд. Л. К. обжалва решението в частта с която е бил приет за неоснователен предявеният от нея иск с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ за сумата над 50000 лв. и до предявения размер от 150000 лв. Н. обжалва решението в частта с която искът на К. е бил уважен, както и в частта с която е присъдено възнаграждение в полза на адв. Н. С определението си по чл. 288 ГПК, съдебният състав е допуснал касационен контрол само по жалбата на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.) за произнасяне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: " Какъв е начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка "Зелена карта" - чрез извличане от закона или чрез доказването на факти и разпределението на доказателствената тежест за това, ако е необходимо доказване". В касационната жалба на Н. се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Становището по поставения правен въпрос е, че по отношение размера на застрахователната сума се прилага нормативно определеният, съобразно законодателството на тази държава, в която е настъпило застрахователното събитие. Становището на процесуалния представител на Л. К. е, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Софийски градски съд е бил сезиран от Л. К. с иск с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ за сумата 150000 лв. Ищцата е майка на К. К., починал в резултат на ПТП на 20.09.2003 г. Претърпял е телесна повреда и пътникът в автомобил "ВАЗ 2101", чийто водач е бил К. Увреждащият товарен автомобил - влекач "Д." е с полска регистрация и водач полския гражданин М. К. Поради това, че е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полски застраховател, включваща и международно застрахователно удостоверение "Зелена карта", искът е насочен срещу Н. (имащо статут на Национално бюро по системата "Зелена карта" по Лондонската конвенция от 1953 г.). Ответникът е противопоставил възраженията за невиновно поведение на водача К., за нищожност на сертификата "Зелена карта", поради липсата на подпис на застрахования, както и за надвишаване на лимита на отговорността по полицата, равняваща се на застрахователната сума. Позовал се е на това, че съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 НЗЗ (отм.), към датата на застрахователното събитие, лимитът е 150000 лв. при две и повече увредени лица, независимо от броят им, и този лимит е вече надвишен, поради присъдените (по друго дело) обезщетения в полза на съпругата и низходящите на К. и на пътника в лекия автомобил. Първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има М. К., който като водач на товарен автомобил-влекач е навлязъл в платното за насрещно движение при изпреварване на десен завой (без да е налице необходимата видимост) и е увредил движещият се срещу него в това платно л. а. "ВАЗ 2101", чийто водач е бил К. Счел е, възражението за нищожност на сертификата "Зелена карта" за неоснователно, а възражението за надвишаването на лимита по чл. 9 НЗЗ (отм.) - за недоказано. Присъдил е в полза на К. сумата 20000 лв. Решението е обжалвано и от двете страни по делото, съответно в частите с които искът е бил уважен или отхвърлен. Като е събрал ангажираните от страните доказателства, съставът на САС е приел, че обезщетението за неимуществени вреди на К. следва да възлиза на 50000 лв. При обсъждането на допълнително представените доказателства относно отговорността на Н. за обезщетения по 60000 лв. в полза на съпругата и тримата низходящите на К., както и на пътника в увредения автомобил К. П. - 8000 лв., съставът на САС е приел, че надвишаването на лимита не е доказано, тъй като липсват данни относно конкретната застрахователна сума по договора с полския застраховател и оттук - по сертификата "Зелена карта". Поради това, не може да се приеме, че тя задължително съвпада с минималния лимит, посочен в чл. 9 на Наредбата за задължителното застраховане от 1997 г., която е действала към датата на застрахователното събитие. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос е следното: България е страна-членка на системата "Зелена карта" по Лондонската типова конвенция от 1953 г., поради което дължи изплащане на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", в случай, че застрахователното събитие е настъпило на територията и и е налице валидно издаден сертификат "Зелена карта". Лондонската конвенция урежда начина на плащане на застрахователното обезщетение, но не и неговия размер, както и не въвежда лимит. Спорът по делото е, дали е налице препращане (изрично или мълчаливо) към националното законодателство на страната в която е настъпило застрахователното събитие досежно лимита на отговорността или по отношение на този лимит е приложим националния закон на увреждащия автомобил (в случая Полша). Във втората хипотеза, в тежест на оспорващата страна по делото би било доказването размера на лимита и оттук - че ищцовата претенция го надвишава. Настоящият съдебен състав приема, че правилно е второто от посочените становища. Застрахователното събитие, последиците от което са предмет на разглеждане по настоящето дело, е настъпило през м. IХ. 2003 г. при действието на НЗЗ-1997 г. при максимален размер 150000 лв. при наличието на две или повече увредени лица, както е в случая. Това е лимитът на отговорността за периода, валиден за застрахователните договори, сключвани за МПС с българска регистрация и с български застрахователи. Увреждащият товарен автомобил "Д." е с полска регистрация и застрахователният договор е сключен в Полша с полски застраховател. Обемът на отговорността (застрахователната сума) е отразен в застрахователната полица, издадена от полския застраховател и данни за този размер по делото не са представени. Неправилно е позоваването на Н. за прилагането на нормативно определения лимита при всички случаи на застраховането по риска "Гражданска отговорност". Задължителната застраховка възниква не по силата на закона, а по силата на сключен между застрахователя и застрахования договор, като в полицата се отразява размера на застрахователната сума. Няма пречка между страните по договора да бъде постигнато съгласие застрахователната сума по този риск да бъде по-висока или по-ниска от лимита по НЗЗ, сочещ долната граница. В случай, обаче, че договорът бъде сключен за сума по-малка от лимитираната с Наредбата, застрахователят ще носи административно-наказателна отговорност. Обичайната практика на българските застрахователи при застраховка "ГО" на автомобили с българска регистрация да съобразяват размера на застрахователната сума да не е по-нисък от минимално посочените с Наредбата граници. Няма спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина (проф. П. Г.), че този размер може да надвишава лимита и това подлежи на установяване във всеки конкретен случай при спор дали претендираните обезщетения надвишават този лимит. Нещата не стоят по-различно и при международната автомобилна застраховка по риска Гражданска отговорност (сертификат "зелена карта"). Приравняването и на местна задължителна застраховка не означава автоматично прилагане лимита на застрахователната сума, каквото е разбирането на Н., доколкото и за местната застраховка този лимит е предмет на договаряне и не се замества по принципа на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от клаузата на НЗЗ, ако е различен. Т. е. не е налице презумптивен (нормативно определен) знак на равенство между понятията "застрахователна сума, определяща лимита на отговорността" и "лимит на отговорността, посочен в НЗЗ (отм.)". Както вече бе посочено, в зависимост от постигнатото съгласие при сключването на договора, размерите могат да съвпадат, но не може да се приеме, че застрахователната сума винаги съвпада с нормативно определената долна граница. От изложеното следва, че както размерът на застрахователната сума по договор с български застраховател за автомобил с българска регистрация и при застрахователен риск, настъпил в страната, е предмет на доказване в случай на оспорването му, така това е приложимо и по отношение на международната автомобилна застраховка. Тази равнопоставеност между националната и международната застраховка по риска "Гражданска отговорност" не е в разрез, а в съответствие с § 4 б. "а" и "б" от Преамбюла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата - Б. (приложени по делото), на които се позовава Н. Поради това, отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде: Установяването на застрахователната сума по застраховка "Зелена карта" е чрез доказване съдържанието на договора по риска "Гражданска отговорност", сключен между застраховател и застрахован. Доказателствената тежест за установяване размера на застрахователната сума, определяща отговорността на застрахователя е за лицето оспорващо или черпещо права от този размер. Отговорът на поставения правен въпрос е обуславящ и по отношение преценката по материалната законосъобразност на въззивния акт. Като е приел, че в тежест на Н. е било да установи размера на застрахователната сума за който е сключен договора между полския застраховател и застрахования и до който размер е лимитът на отговорността му, съставът на САС е постановил законосъобразно решение, което не може да бъде касирано на това основание. Второто основание на което се иска касиране на въззивния акт е нищожност на застрахователния сертификат "зелена карта", поради липсата на подпис от страна на застрахования. Твърдението за липса на подпис е било релевирано както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съдилища. Съдилищата са приели, че документът съдържа необходимите реквизити, вкл и подписите на застрахования и представител на застрахователя. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви защо основава изводите си на завереното ксерокопие на оригинала на сертификата, не на представеното по делото копие с превод на български. Пред въззивния съд не са били представени нови доказателства и не е имало искане за събиране на такива досежно подписите върху сертификата, поради това, обоснован е изводът, че твърдението за нищожност е недоказано. Ще следва да се отбележи, че подписи в графа № 5 и графа № 9 на сертификата има, а доказване на твърдението /оспорването на единият от тях и дали той наистина е на застрахования е било в тежест на Н., което доказване не е проведено. Не съставлява основание за касиране на въззивния акт и довода, че неправилно е определена степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К., чрез извършване на преустройство на л. а. "ВАЗ" в модел "пикап" Както правилно са посочили съдилищата, не е доказано, че именно К. е извършил това преустройство, а и моделът на автомобила няма отношение към механизма на ПТП. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат е и преклудиран с оглед приключилото с влязло в сила решение производство по иска на низходящите на К. срещу Н., основаващ се на същия правопораждащ факт. Неоснователен е и доводът относно началната дата на обезщетението за забава. Съдилищата са приели, че обезщетението (съобразно законната лихва) се дължи от датата на деликта. Становището им е правилно. При застраховка "Гражданска отговорност" платимите суми за настъпването на застрахователното събитие имат обезщетителен характер, тъй като са предназначени да бъдат поправени вреди, настъпили към момента на деликта. В този случай отговорността на застрахователя е производна от отговорността на делинквента, имащ качеството на застрахован. Договорната връзка е между делинквента и застрахователя и при тях релевантен е друг момент на изискуемост, докато увреденият /респ. наследниците му/, могат да насочат претенцията си към всеки един от длъжниците (делинквент или негов застраховател) и тя е в такъв обем в който би се дължала от виновното лице, както по отношение на главница, така и на обезщетението за забава. Т. е. релевантният момент за определяне размера на обезщетението за вреди (главницата) е деликта и оттук - и началния момент на акцесорното задължение - обезщетение за забава. Вземане, произтичащо от обезщетение за забава се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок, както правилно е посочил и съставът на САС. По отношение на разноските за двете инстанции и компенсирането им, въззивният съд подробно е мотивирал решението си (имащо характер на определение в тази част) и изводите му са законосъобразни. По отношение на разноските за производството пред СГС липсват доказателства за платено адв. възнаграждение. За сумата 4250 лв. - дължимо адв. възнаграждение за въззивното производство действително е представена издадена от адв. дружество фактура, но няма каквито и да било данни за постъпило плащане по нея. Доказателства за направени от Л. К. разноски пред настоящата инстанция не са представени и такива не се присъждат. Сторените от Н. разноски остават в тежест на страната, така, както са направени. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.