Определение № 130 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2015 г.

Производството е по чл. 83, ал.2 ГПК. Подадена е молба от К. И. Б. с искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса, дължима по подадената от него частна жалба против определение № 89 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2704/2015 г., на ВКС, IІ г.о., с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от К. И. Б. молба вх. № 34290 от 16.03.2015 г. за отмяна на влязло в сила решение № 1099 от 06.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4409/2012 г. по описа на съда. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Към молбата си молителят е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че не получава месечни доходи от трудово правоотношение, доходи от наеми или дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества.От данните в декларацията е видно,че месечния доход на молителя е нисък. Дължимата държавна такса за частната жалба е в размер на 15 лева,но като взе предвид декларираните от молителя обстоятелства,настоящият състав намира,че с оглед на неговото материално положение,и този минимален размер би създал за него финансово затруднение. С оглед изложеното,налице са предпоставките на член 83,ал.2 ГПК за освобождаване на молителя Б. от внасяне на държавна такса по подадената от него частна жалба Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.