Определение № 9318 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на М. С. Б., подадена от пълномощника адв. Тинчев, срещу определение № 15056 от 02.05.2025 г., постановено по административно дело № 9063/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за изменение на определение № 24657 от 25.11.2024 г. в частта за разноските. По съображения за неправилност, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК (нарушение на материалния закон) се иска отмяна на оспореното определение и присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ – София-град, в срока по чл. 232 от АПК не е изразил становище. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по административно дело № 9063/2024 г. по описа на АССГ е било образувано по жалба на М. С. Б. с която е оспорено решение № 1040-21-443/20.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 214-00-10625-1/29.07.2024 г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица. С разпореждането е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателката. След подаването на жалбата и сезирането на съда, на 27.09.2024 г. административният орган е издал разпореждане, с което е отпуснал ПОБ на Б.. След образуването на делото и неговото насрочване е подадена молба от жалбоподателката, в която се сочи, че интересът й от водене на делото е отпаднал, тъй като е издаден акт, с който е отпуснато исканото обезщетение, което прави по-нататъшното разглеждане на делото безпредметно. С определение № 24567 от 25.11.2024 г. АССГ е оставил без разглеждане сезиралата го жалба, по която е образувано делото му и е прекратил производството по него, но е отхвърлил искането на жалбоподателката за присъждане на деловодните разноски. Б. е подала частна жалба (с характер на молба по чл. 248, ал. 1 от АПК) против прекратителното определение на първоинстанционния съд само в частта му, с която съдът се е произнесъл по разноските. По частната жалба е образувано административно дело № 1386/2025 г. по описа на ВАС, по което с определение № 3576 от 04.04.2025 г. тричленен състав от шесто отделение на ВАС е оставил без разглеждане искането за изменение на определение № 24657/25.11.2024 г., постановено по административно дело № 9063/2024 г. по описа на АССГ в частта му за разноските, обективирано в частната жалба, по която е образувано административно дело № 1386/2025 г. по описа на ВАС, прекратил производството по делото, и го изпратил на решаващия състав на АССГ за произнасяне по искането на Б. по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За да не уважи това искане с процесното определение № 15056 от 02.05.2025 г. по административно дело № 9063/2024 г., обжалвано в настоящото производство, АССГ е приел, че не се налице предпоставките за изменение на постановения от него съдебен акт в частта му за разноските. Изложил е съображения, че не е налице хипотезата на оттеглен административен акт и с оглед основанието за прекратяването на производството (чл. 159, т. 4 от АПК) жалбоподателката няма право на разноски по чл. 143, ал. 1-3 от АПК. Настоящият съдебен състав не споделя крайният правен извод на АССГ, обусловил съдържанието на диспозитива на оспорения съдебен акт. В случая сторените деловодни разноски за първоинстанционното съдебно производство от жалбоподателката й се дължат, тъй като ответникът неоснователно е предизвикал съдебния спор с поведението си. Произнасянето на административния орган по първоначално заявеното пред него искане за отпускане на ПОБ след направеното съдебно оспорване не освобождава последния от задължението за плащане на съдебни разноски, тъй като към момента на завеждане на жалбата в съда административен акт по съществото на подаденото заявление не е бил издаден. След като органът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, то той следва да понесе отговорността за разноските в производството и при прекратяването му при отпаднал впоследствие правен интерес на жалбоподателката от търсената защита. За пълнота следва изрично да се отбележи, че разпоредбите на чл. 143 от АПК, които съдът е коментирал, действително не съдържат уредба относно отговорността за разноски при прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК, но констатираната празнота в правната уредба не е основание да се приеме, че разноски не се дължат без значение правомерността на поведението на ответната страна. Ето защо, по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва, че след като ответната страна с поведението си е дала основание на жалбоподателката да сезира съда с оспорването, то трябва да понесе отговорността за разноските в производството. В същия дух е преценката на ВАС в постановените съдебни актове по административни дела № 3183/2022 г., № 2630/2022 г., № 2158/2022 г., № 14873/2010 г., и др. Предвид изложеното оспореното определение на АССГ, с което искането на Б. за присъждане на разноските по делото е отхвърлено, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което в полза на жалбоподателката бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 2540 лв., съгласно представените по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение ведно със списък по чл. 80 от ГПК. Възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски не е направено от ответника. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,