Определение № 169 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260095/15.07.2020 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 713/2020, с което е потвърдено решение № 5657/12.12.2019 по гр. д. № 10709/2019 на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният по чл. 124, ал. 1 ГПК. Недоволен от решението е касаторът „Енерго-про-продажби“ АД, В., представляван от адв. В. М. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, възражения и доводи на страните и по материалноправния въпрос за приложението на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, след отмяната на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм. д. № 2385/2016 на Петчленен състав на ВАС, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата К. Л. Д., представляван от адв. Ел. М. от ВАК, я оспорва като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са в договорни отношения по повод доставка и продажба на ел. енергия. След извършена проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията е констатирано, че в регистър 1.8.4 е налице показание от 39.596 кВтч ел.енергия, вследствие на което електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № ..., като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; не е осъществяван достъп до вътрешността му, но е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа Т4 от 39-596,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. За периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 39.596 кВтч общо, по клиентския и абонатния номер на ищеца, като ответникът е издал фактура за сумата от 7.296,65 лева. Съгласно заключението по допуснатата СТЕ е прието, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия; минал е метрологична проверка през 2015г., а следващата такава следва да е след 4 години; свален е при проверката още на 12.06.2018 г. Според вещото лице е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни, доколкото в базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по три тарифи, а не по четири. Натрупаната в регистър 1.8.4 невизуализирана ел.енергия не се регистрира през процесния период при редовния месечен отчет, което предпоставя неправилното изчисляване на използваната от клиента ел.енергия. Налице са технически предпоставки за остойностяване на консумираната, но неотчетена ел.енергия. За да даде отговор на въпроса дали ел.енергията е преминала през процесния електромер № ..., вещото лице е отговорило положително, позовавайки се на данните в КП № 1163/19.06.2019. Поддържа, че количеството ел.енергия от 39.596 кВтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методиката за корекция на сметка, че извършените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни, като са налице са технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. Видно от протокол № 11173255/18.02.2016, с който е монтиран проверявания електромер, показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2, 1.8.3 са посочени като нулеви, но липсват такива данни за тарифа 1.8.4 и 1.8.0 при монтажа. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца, т.е. е имало валидно правоотношение по доставка на ел. енергия. По отношение на реда за извършване на проверката е прието, че за извършената корекция на сметките е приложена разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Съдът е приел че в случая не е налице тази хипотеза - СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от три тарифи, като при положение, че абонатът е битов, не е доказано обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.4. Макар вещото лице по изслушаната СТЕ да поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, е прието, че по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Няма представен по делото протокол за извършено софтуерно прочитане и изобщо доказателства за това кога и какви количества ел.енергия са преминали през електромера и са натрупани в невизуализирания регистър. Не е ясно как са посочени конкретно подпериоди и количество натрупана ел.енергия в размер на 1.953 кВтч и съответно 37.643 кВтч. Не е ясно също така дали изобщо е било възможно в този едногодишен период от време, който предвижда ПИКЕЕ (отм. 2018г.) и ответното дружество ползва при изчисленията си, да премине такова голямо количество ел.енергия, предвид пропускателната способност на ел.инсталацията, доставяща ел.енергия в обекта на ищеца. Прието е, че е възможно дори, след като проверяваният електромер е монтиран в обекта на 18.02.2016 г., може да премине такова количество ел.енергия, предвид пропускателната способност на ел.инсталацията и натрупаното количество в невизуализирания регистър да е попаднало преди исковия период -13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. и в предходния период от година и четири месеца. Прието е, че не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Прието е, че са неприложими разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ, отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 12.06.2018 г., тоест след тяхната отмяна, а в действащите общи условия липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Предвид липсата на правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ (чл. 48 – чл. 51), както и поради това, че не е установено по безспорен начин и това, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания по регистър 1.8.4 (предвид липсата на данни за това в протокола за монтаж от 18.02.2016 г.), въззивният съд е приел, че не е доказана консумацията на ел.енергия за 7.296,65 лева, както и не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,