Определение № 3682 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4789/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. Б., чрез адв.Д. П., срещу определение № 2622/19.09.2023 г., постановено по гр. д. № 3501/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на решение № 88/04.02.2013 г. по гр. д. № 3673/2012 г. на Районен съд – Добрич за лишаване от родителски права по отношение на детето А. Б. Б., [дата на раждане] Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 88/04.02.2013 г. по гр. д. № 3673/2012 г. на РС – Добрич, с което жалбоподателят е лишен от родителски права по отношение на детето А. Б., род. на 21.03.2009 г., като е определен режим на лични отношения между бащата и сина всяка първа събота от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч. Съставът на ВКС е приел, че решението на РС- Добрич не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на Гл. ХХІV-та от ГПК, съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Касае се за акт, с който е извършена промяна на гражданско правоотношение, съобразно установени от закона критерии и въз основа на факти, които се преценяват от съда по целесъобразност. Посочено е, че съгласно чл. 135, ал. 2 СК, въпросът за родителските права подлежи на пререшаване - те могат да бъдат възстановени по искане на страната, въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти. По тези съображения молбата за отмяна е счетена за недопустима и е оставена без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Отмяната по реда на Гл. ХХІV-та от ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове при изчерпателно изброени в закона хипотези. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Производството за лишаване от родителски права е такова на спорна съдебна администрация (а не исково) и решението по него не подлежи на отмяна (т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС). Този вид решения (в производствата по спорна съдебна администрация) нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква сила на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор, доколкото те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. Отмяната им не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, които съдът преценява в рамките на същото или на ново производство. Поради това, влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда Гл. ХХІV-та от ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства. Изводите в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна са съответни на характера на производството, по реда на което е постановено решението на РС-Добрич - спорна съдебна администрация, поради което правилно молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Извън това, следва да се посочи, че молбата за отмяна е подадена и извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като видно от приложеното първоинстанционно производство (л. 40 от делото на РС – Добрич) молителят е узнал за постановеното решение най-късно на 24.04.2015 г., когато с молба от същата дата е поискал и се е запознал с делото, а настоящата молба за отмяна е подадена осем години по-късно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение