Определение № 4208 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“ против Определение №1381/07.02.2024г., постановено по адм. дело №852/2024г. по описа на ВАС, седмо отделение. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на постановеното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и моли за отмяната му. Ответникът-„Пътинженеринг“ АД в писмено становище възразява срещу развитите в частната жалба доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“ срещу Определение№112 от 17.10.2023г. по канд №330/2023г. по описа на Административен съд – Русе и е прекратено производството по делото. С цитираното определение АС-Русе е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по канд №997/2022г. по описа на Административен съд- Хасково. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК, поради което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава-членка. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно тричленният състав приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл.631, ал.1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени от друг съд във връзка с това отправено преюдициално запитване. Действително, разпоредбата на чл.631, ал.1 от ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. Касационната инстанция дължи отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадената от Агенция “Пътна инфраструктура“ частна жалба. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия