Определение № 9 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2013 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7450/1.8.2013 г на ответника по касация А. З. Н. за изменение на определение № 437 от 1.8.2013 г, постановено по реда на чл.288 от ГПК чрез допълването му и осъждане на касатора Ж. „Б.” да заплати му заплати сторените разноски в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер 15 000 лв, съгласно представен от молителя списък по чл.80 от ГПК, обективиран в отговора на въззивната жалба. Ответникът по молбата Ж. „Б.” подържа възражение за прекомерност и за процесуална недопустимост на молбата, поради липсата на списък за разноските по чл.80 от ГПК. Молбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на определението на ВКС, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Ж. „Б.” е подала касационна жалба срещу решение № 1871 от 23.11.2012 г на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав постановено по гр.дело № 1948/12 г, с което е потвърдено решение № 6701 от 12.12.2011 г на СГС, ГО, 1-12 състав по гр.дело № 10500/2009 г.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Ж. „Б.” против А. З. Н. и Н. Й. Б. искове по чл.33 ал.2 от ЗС. С определение № 437 от 1.8.2013 г на Върховния касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение, постановено по реда на чл.288 от ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1871 от 23.11.2012 г на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, по гр.дело № 1948/12 г. На 1.8.2013 г по делото са депозирани две молби: молба вх.№ 7449/1.8.13 г от адв.Б. Т.-пълномощник на ответника Н. Б. и молба вх.№7450/1.8.2013 г от адв.Н. Б.-пълномощник на ответника А. Н. за допълване на определението по чл.288 от ГПК чрез присъждане на сторените в касационното производство разноски, представляващи възнаграждение за адвокатско представителство, осъществено от адв.Т.-пълномощник на ответника Б. и от адв.Б.-в качеството му на пълномощник на ответника Н.. С определение № 250 от 4.10.2013 г, постановено по гр.дело № 1820/13 г ВКС, Първо гражданско отделение се е произнесъл по искането за изменение на разноските обективирано в молба вх.№ 7440/1.8.13 г, но е пропуснал да се произнесе по искането по чл.248 от ГПК, обективирано в молба вх.№ 7450/1.8.13 г, за присъждане на сторените от ответника Н. разноски за един адвокат в производството по чл.288 от ГПК. Молителят А. З. Н. има качеството на ответник по предявения иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.Искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.В производството по чл.288 от ГПК А. Н. е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв.Б. /л.14 от делото на ВКС/.Видно от представеното адвокатско пълномощно и договор за правна помощ Н. е платил на пълномощника си възнаграждение в размер на 15 000 лв, за плащането на което, представения договор служи като разписка, а списъкът по чл.80 от ГПК, за направена една разноска е инкорпориран в писмения отговор. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК при отхвърляне на иска ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски.Искането за заплащането им е своевременно направено. Същевременно направеното възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК е основателно.Задължението на съда е да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга за съда липсва задължение да съобрази нормата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/204 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Настоящият съдебен състав като взе предвид, че в производството пред касационната инстанция процесуалните действия на пълномощника са сведени до депозиране единствено на писмен отговор по касационната жаба намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 3 000 лв-сума която отговаря на направените процесуални усилия и съответства на правната и фактическа сложност на делото в производство по чл.288 от ГПК. В. от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение