Определение № 8617 от 03.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8572/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. във вр. чл. 216а, ал. 1 Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „БЪЛГЕРИЪН АРМС ЕНД ДИФЕНС СИСТЕМС“ ЕООД против определение № 752 от 07.08.2025 г. по преписка № КЗК-620 от 2025 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на боеприпаси, мишени и консумативи за провеждане на стрелкова подготовка на служителите“ по обособени позиции”, в частта по Обособена позиция № 1: „Доставка на боеприпаси - калибър 9x19 мм.“ - 1 000 000 бр., Обособена позиция № 2: „Доставка на боеприпаси - калибър „308 Win.“ - 50 000 бр., Обособена позиция № 3: „Доставка на тренировъчни маркиращи боеприпаси“ -100 000 бр., открита с Решение № F660058 от 26.06.2025 г. на възложителя, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер № 06158-2025-0006. В частната жалба се прави възражение за несъответствие на определението с материалния закон. Преповтарят се доводите, изложени в жалбата пред КЗК. Счита се, че поставянето на дискриминационни и необосновани условия прави невъзможно както участието на по-голям брой лица, така и изборът на икономически най – изгодна оферта. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Главна дирекция „Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма“, в срока по чл. 232 АПК, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а от ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение на КЗК, на основание чл. 204, ал.1, 2 и ал.3, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП е оставено без уважение искането на искането на „БЪЛГЕРИЪН АРМС ЕНД ДИФЕНС СИСТЕМС“ ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Искането е направено с подадената жалба срещу решението на възложителя, с което е била открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на боеприпаси, мишени и консумативи за провеждане на стрелкова подготовка на служителите“,, в частта по обособени позиции 1, 2 и 3 с уникален номер № 0615 8-2025-0006. Същото е мотивирано с аргументи, имащи отношение към законосъобразността на откритата процедура. За да постанови обжалваното определение, КЗК приема, че дружеството не е изложило обосновани мотиви, подкрепени с доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и на жалбоподателя ще бъдат увредени, което би могло да бъде възпрепятствано чрез налагане на обезпечителна мярка. Според КЗК при спиране на процедурата е налице изключително висок риск от допълнително затрудняване и усложняване на дейността по защита на обществения ред и живота и здравето на гражданите. Прието е и, че спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото. Комисията е съобразила, че допълнителна гаранция за защита интересите на „БЪЛГЕРИЪН АРМС ЕНД ДИФЕНС СИСТЕМС“ ЕООД е законовата забрана възложителя да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността. Тази преценка за възможните последици от налагането на временната мярка се извършва от КЗК въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В съответствие с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП и след задълбочена преценка на възможните последици от налагането на временната мярка КЗК правилно не е наложила поисканата временна мярка. В конкретният случай, в жалбата, в която е направено искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" не са посочени каквито и да са фактически обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение на общото правило, че жалбата срещу решението за откриване на процедурата не спира изпълнението. Жалбоподателят не е посочил с какво ще се нарушат неговите интереси от продължаване на процедурата. А изложените доводи и възражения в частната жалба, както и в първоначалната, касаят законосъобразността на обявената обществена поръчка и са относими към съществото на правния спор досежно акта на КЗК, но не обуславят основателност на искането за налагане на временна мярка. Правилна е преценката на КЗК, че забавянето на процедурата несъмнено би рефлектирала негативно върху голям кръг от лица, респ. би увредило обществения интерес, което обуславя извод за необходимост от провеждане на обществената поръчка в оптимални срокове. Законосъобразен е изводът, че оставянето без уважение на искането за спиране на процедурата би защитило в по-голяма степен обществения интерес, който следва да има превес над този на жалбоподателя. Съобразена е нормата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което продължаването на процедурата не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение и интересите на жалбоподателя и обществото ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното определение на КЗК не страда от пороците твърдяни в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК и чл. 216а, ал. 1 и 3 ЗОП следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в размер на 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на спора, и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 и ал. 3 ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав