Решение № 419 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г.

Решение № 419 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДА "Д. р. и в. з." - гр. С. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 18.02.2009 г. по гр. д. № 694/2008 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на ДА "Д. р. и в. з.", че М. Х. Ч., Д. Д. Ч., Г. Д. Ч., С. Г. Д., Х. А. К., П. Х. Н., А. Д. П., Й. П. П., Ц. П. Ф., Д. П. П., Д. Т. Д., А. Т. Д. и Ш.-В. Т. Д. са собственици на първи етаж от четириетажна жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица], парцел V-1858 в кв. 39 (бивш парцел ХIV в бивш кв. 40) по плана на Ц.-Б. и ДА "Д. р. и в. з." е осъдена да заплати обезщетение за ползуване на имота без правно основание за периода 1.12.1997 г. - 30.06.2001 г. в размер на 120000 лв. като искането за предаване владението на имота е отхвърлено като неоснователно. С определение № 905/1.10.2009 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване и за мораторна лихва върху това обезщетение по въпроса за субекта, чиято отговорност може да бъде ангажирана при заявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот по реда на чл. 59 ЗЗД и може ли по този ред да бъде ангажирана отговорността на държавно учреждение, на което имотът е предоставен за управление и стопанисване от държавата. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че държавното учреждение дължи обезщетение, въпреки че имотът му е бил предоставен за управление и стопанисване със заповед № РД-12-57/5.03.1997 г. като имот със статут на частна държавна собственост, т. е. учреждението е ползувало имота на основание административен акт, издаден от компетентен орган. Поддържа, че до издаване на акт за освобождаване на имота от същия орган учреждението не може да предприеме никакви действия по освобождаване и предаване на имота, тъй като няма право на разпореждане с този имот, а оттам, че не може срещу учреждението да бъде насочена претенция за обезщетение за лишаване от ползуване за такъв период. Моли решението да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба М. Х. Ч., Д. Д. Ч., Г. Д. Ч., С. Г. Д., Х. А. К., П. Х. Н., А. Д. П., Й. П. П., Ц. П. Ф., Д. П. П., Д. Т. Д., А. Т. Д. и Ш.-В. Т. Д. изразяват становище, че изводите на съда за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ДА "Д. р. и в. з." за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване са правилни, тъй като учреждението е самостоятелно юридическо лице, което участвува в стопанския живот на страната и може да отговаря самостоятелно и неограничено по претенции за обезщетения. Поддържат, че това юридическо лице има право и може да осъществява дейността си като равноправен субект на стопанска инициатива, което не може да има особено привилегировано положение в гражданския и стопанския оборот, защото това би противоречало на чл. 19 и чл. 17 от Конституцията на Република България. Конституираната като трето лице - помагач Б. д. изразява становище, че подадената от ДА "Д. р. и в. з." касационна жалба е основателна, тъй като агенцията е ползувала имота на правно основание - заповед № РД-12-57 от 5.03.1997 г. на областен управител на област Б. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: За да достигне до извода, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ДА "Д. р. и в. з." за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на процесния имот за периода 1.12.1997 г. - 30.06.2001 г., въззивният съд е приел, че от момента на възстановяване правото на собственост в патримониума на наследниците на братята П. Д. П., Д. Д. П., Т. Д. П. и Н. Д. П. като акционери в [фирма], а именно от момента на влизане в сила на § 1, т. 1, б. "а" ПЗР ЗОСОИ (обн. ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) ДА "Д. р. и в. з." заема имота без правно основание и дължи обезщетение за ползуването му. По въпроса за субекта, чиято отговорност може да бъде ангажирана при заявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот по реда на чл. 59 ЗЗД и може ли по този ред да бъде ангажирана отговорността на държавно учреждение, на което имотът е предоставен за управление и стопанисване от държавата, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на II ГО на ВКС приема следното: По реда на чл. 59 ЗЗД всяко физическо или юридическо лице, което ползува недвижим имот без правно основание, т. е. без да е налице основание за ползуването в отношенията му със собственика на имота, дължи на последния обезщетение за ползите, от които е бил лишен по причина именно на осъщественото без основание ползуване, като обстоятелството дали ползуващото имота юридическо лице представлява държавно учреждение или правен субект, осъществяващ търговска или друга дейност е ирелевантно. Обстоятелството, че ползуващото имота държавно учреждение разполага с правно основание за ползуването по отношение на държавата (заповед на областен управител, с която имот, който не е държавна собственост е предоставен за ползуване на учреждението) не го освобождава от отговорност спрямо действителния собственик на имота, спрямо когото подобно основание не е налице. В хипотеза, при която държавата е предоставила имота за ползуване на съответното държавно учреждение последното би било освободено от отговорност за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване спрямо действителния собственик на имота само ако това е изрично предвидено в нормативен акт или в договор, в който е постигнато съгласие за това със собственика. Обезщетение за лишаване от ползуване по смисъла на чл. 59 ЗЗД дължи онзи, който е извличал ползите от имота, т. е. реално е ползувал същия, дори ползуването да е било осъществявано със съгласието или по волята на друг правен субект, тъй като законът не предвижда възможност субектът, който е предоставил ползуването да замести реално ползуващото лице в отношенията с действителния собственик на имота, освен ако ползуващия имота субект е неправоспособен, т. е. няма качеството на самостоятелен правен субект. И в хипотезата на чл. 59 ЗЗД заместване на задълженото лице е допустимо само със съгласието на кредитора и след като държавното учреждение представлява самостоятелен правен субект и липсва съгласие на кредитора задължението за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване да бъде изпълнено от държавата, не може да се приеме, че са налице предпоставки за освобождаване на учреждението от отговорност. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Правото на собственост върху първият етаж от четириетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] е възстановено на наследниците на братя Д. по реда на З. с влизане в сила на § 1, т. 1, буква "а" ПЗР ЗОСОИ (обн. ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.). И след като по делото е установено, че в периода, следващ възстановяването на собствеността, вкл. и през исковия период (1.12.1997 г. 30.06.2001 г.) имотът е ползуван от ДА "Д. р. и в. з." без да е налице правно основание за ползуването в отношенията с лицата, на които собствеността е била възстановена, правилно въззивният съд е приел, че за този период ДА "Д. р. и в. з." е заемало имота без правно основание и дължи обезщетение за ползуването по реда на чл. 59 ЗЗД, независимо от обстоятелството, че ползуването е било предоставено от държавата със заповед № РД-12-57/5.03.1997 г. на О. у. на [населено място]. Както вече беше отбелязано, тази заповед не създава правно основание за ползуването по смисъла на чл. 59 ЗЗД спрямо действителните собственици на имота. Ирелевантно в подобна хипотеза е и обстоятелството кога е издадена заповедта за предаване на имота. Отношенията между държавното учреждение и държавата по повод ползуването на имота и неговото освобождаване са непротивопоставими на действителните му собственици. Изводите на въззивния съд за основателността на предявената по реда на чл. 59 ЗЗД срещу ДА "Д. р. и в. з." иск са правилни, поради което по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,