Решение № 6091 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2015 г.

Решение № 6091 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Сливен, гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1 срещу решение № 139 от 17.11.2014 г. на Административен съд, гр. Сливен, постановено по административно дело № 200/2014 г. С обжалваното решение съдът отменил решение № 719 на Общинския съвет от 30.05.2013, заседание № 26, с което чрез прегласуване на решение № 561 от 14.12.2012 г. на Общинския съвет е прието изменение на чл. 5, ал. 1 Наредбата за определяне на размера на местните данъци. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал Закона за нормативните актове (ЗНА), Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и Правилника за организация и дейност на Общински съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Излага, че решението е обсъждано многократно в предишна процедура и е мотивирано. Мотивите за приемането на решение № 719/2013 г. се съдържали в преписката, касаеща приемането на Решение № 561/2012 г. Видно от тази преписка била спазена и процедурата по разгласяване на решението и предоставената възможност относно неговото обществено обсъждане. Излага, че се касае за продължаване на предходна процедура по приемане на една наредба, една и съща работна група работила по предложението. Оспорват се мотивите на съда за допуснато нарушение на чл. 62 и чл. 65 от Правилника за организация и дейност на Общински съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, като се посочва, че целта на последния е да улесни работата на съвета. Приема, че дори и да е допуснато нарушение на процедурата по приемане на обжалваното решение, то тя не води до порок на волята на органа на местно самоуправление. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Сливен, счита същата за неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, обосновано, в съответствие с материалния закони и при постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновава подробно доводите си за незаконосъобразност на решение № 719 на Общинския съвет. Сочи, че решението на общинския съвет е взето при наличието на действащо решение на общинския съвет № 561 от 14.12.2012 г. като с него се създава редакция на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци (Наредбата), която е идентична с действащата. Сочи, че при приемането на решение № 719 са нарушени чл. 65, ал. 2 и 3 от Правилника за дейността на Общински съвет Сливен (Правилника), както и чл. 28, ал. 2 ЗНА. С оглед на това счита обжалваното решение за правилно и моли съда да го остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че решение № 719 е незаконосъобразно. Излага и мотиви за нищожност на взетото решение от Общински съвет Сливен. Сочи, че атакуваното решение на Общинския съвет е без годен предмет, при положение, че не съществува необходимост да се пристъпва към изменение на чл. 5, ал. 1 от общинската наредба с текст, покриващ се изцяло и еднакъв по съдържание и смисъл с действащата наредба. Излагат се съображения и за вземане на решението при липса на времева компетентност. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, Общинският съвет не може в течение на годината да изменя прието вече решение за размера и начина на определяне на местните такси, какъвто е процесният случай. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Страните не спорят относно установената фактическа обстановка: На 14.12.2012 г. Общински съвет Сливен приел решение № 561, с което приел следната редакция на чл. 5, ал. 1 Наредбата: "Годишният размер на данъка върху недвижимите имоти на граждани и фирми е 1,3 на хиляда върху данъчната оценка". Решение № 561 било оспорено пред съда от кмета на общината. На 3.04.2013 г., с решение № 30 постановено по административно дело № 4/2013 г., Административен съд, гр. Сливен, отменил решение № 561. Съдебното решение било обжалвано пред Върховния административен съд и по жалбата е образувано административно дело № 6592/2013 г. На 11.04.2013 г., с вх. № 30-00-1044, в Общински съвет Сливен постъпило предложение от общински съветник и заместник-председател на общинския съвет за прегласуване на решение № 561. В предложението било посочено, че поради оспорването на решение № 561 и на основание чл. 1, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМДМА се предлага на общинския съвет да вземе следното решение: "Изменя Наредбата за определяне на размера на местните данъци като: § 1. В чл. 5, ал. 1 се изменя и придобива следното съдържание: Годишният размер на данъкът върху недвижимите имоти на граждани и фирми е 1,3 на хиляда върху данъчната оценка." На 11.04.2013 г. проектът на решение бил обявен на интернет страницата на общинския съвет. На 16.04.2013 г., 23.04.2013 г., 21.05.2013 г. и 22.05.2013 г. шест постоянни комисии на общинския съвет разгледали проекта за решение. Комисията по нормативната уредба взела решение за прегласуване на решение № 561, а останалите взели становище "за зала" и "за сведение". На 30.05.2013 г., на редовно заседание на Общинския съвет № 26 под точка 2 от дневния ред, било разгледано предложение № 30-00-1044 и прието решение № 719 със следното съдържание: "Изменя Наредбата за определяне на размера на местните данъци като: § 1. В чл. 5, ал. 1 се изменя и придобива следното съдържание: Годишният размер на данъкът върху недвижимите имоти на граждани и фирми е 1,3 на хиляда върху данъчната оценка." Решението било прието с 19 гласа "за", 1 "против" и 15 "въздържали се" при 41 общински съветници. Като подзаглавие на решение № 719 е вписано: "Прегласуване на решение № 561/14.12.2012 г. на Общинския съвет Сливен относно изменение на Наредбата за определяне размера на местните данъци". Решение № 719/2013 г. на Общински съвет Сливен е обжалвано от кмета на гр. Сливен пред Административен съд гр. Сливен, където е образувано административно дело № 151/2013 г. С решение № 87/23.10.2013 г. по административно дело № 151/2013 г. Административен съд Сливен отменя решение № 719/2013 г. на Общински съвет гр. Сливен. С решение № 10443/28.07.2014 г. по административно дело № 16859/2013 г. Върховен административен съд отменя решение № 87/23.10.2013 г. Административен съд Сливен по административно дело № 151/2013 г., като връща делото за ново разглеждане от друг състав. С решение № 139/17.11.2014 г. по административно дело № 200/2014 г. Административен съд Сливен отменя решение № 719 на Общинския съвет от 30.05.2013, заседание № 26, с което чрез прегласуване на решение № 561 от 14.12.2012 г. на общинския съвет е прието изменение на чл. 5, ал. 1 Наредбата за определяне на размера на местните данъци. За да отмени обжалваното решение на Общински съвет Сливен, съдът при повторното разглеждане на спора е направил извод за незаконосъобразност на решение № 719 на Общинския съвет. При приемането на решение № 719 са нарушени чл. 62 и чл. 65, ал. 3 от Правилника за дейността на Общински съвет Сливен (Правилника), както и чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Този извод на съда е правилен. За да върне делото за ново разглеждане на Административен съд Сливен, Върховен административен съд е указал да се установи дали е завършен фактическият състав на издаването на решение № 719. Посочил е, че този въпрос е преюдициален по отношение на проверката по чл. 146 АПК, тъй като има отношение към допустимостта на оспорването. Според съда, ако решение № 719 не е публикувано по реда на чл. 78, ал. 3 АПК, то не е завършен част от законния статус на акта и следователно няма годен за оспорване нормативен административен акт. В хода на съдебното производство, съдът е събрал доказателства за обявяване на решение № 719/30.05.2013 на Общински съвет Сливен чрез публикуването му в бр. 23/20.06.2013 г. на вестник "Сливенски новини" и на интернет сайта на Общински съвет Сливен. Направил е правилен извод за допустимост на жалбата на кмета на община Сливен срещу подзаконов нормативен акт, който е надлежно обявен по реда на чл. 78, ал. 3 от АПК. Страните не спорят, че обжалваният акт е подзаконов нормативен по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при наличие на изискуемия от закона кворум. Същите установявания са направени от Върховния административен съд по адм. д. № 16859/2013 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Сливен. В това решение ВАС е приел, че е безспорно, че Общинският съвет е органът, който е компетентен да определя, в установените от закона рамки, конкретния размер на местните данъци - чл. 17, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗМСМА във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗМДТ. Безспорно, че определянето на конкретния размер на данъка, в лимитираните от законодателя в чл. 22 ЗМДТ граници, е предоставен на преценката по целесъобразност на общинския съвет. Общинският съвет е органът, комуто законодателят е предоставил правомощието да преценява възможностите на населението и нуждите на общината, за да осигури чрез размера на данъка оптималния баланс на интересите и да гарантира изпълнението на функциите на общината. Общинският съвет може да отменя или изменя свои решения при наличие на предпоставките затова. В случая, решение № 561 от 14.12.2012 г., с което общинският съвет е приел един нормативен административен акт с определено съдържание е действащо право към 30.05.2013 г., когато се прави изменение на действащата редакция на чл. 5, ал. 1 от Наредбата /както и към 20.06.2013 г., когато се обявява решение № 719/2013 г./. С решение № 719/30.05.2013 г. Общински съвет Сливен изменя чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Страните не спорят, че решение № 719/2013 г. на Общински съвет Сливен е с идентично съдържание съпоставено с решение на Общинския съвет № 561 от 14.12.2012 г. Решение № 719/30.05.2013 г. обаче е ново решение на Общински съвет. Касационната инстанция не споделя мотивите на Общинския съвет, че то е взето в продължение на процедурата по приемане на решение № 561/14.12.2012 г., което е оспорвано по съдебен ред и по отношение на което има висящо съдебно производство. Поради това, при проверка относно спазване на процедурата по приемане на решение № 719 не следва да се ценят доказателства, създадени в процедурата по приемане на предходното решение № 561. При новата процедура по изменение на Наредбата, органът на местно самоуправление е следвало да изготви отново мотиви към проекта за нормативен акт, да обяви същите по надлежен ред . Мотивите е следвало да имат съдържанието по чл. 28, ал. 2 от ЗНА и пр. Неспазването на тези задължения, регламентирани в посочените разпоредби има характер на съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция споделя и изводите на Административен съд Сливен за нарушения на чл. 62 и чл. 65, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, по изложените от Административен съд Сливен съображения. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процедурата; съдът правилно е приложил материалния закон, като решението му е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд