Определение № 13145 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от председателя на Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител гл. юриск. Г. Манолов и на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. А. Бакалова срещу определение № 9913/24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8743/2024 г. по описа на Върховен администлативен съд, Четвърто отделение, с което на основание чл. 200, ал. 2 АПК, във вр. чл. 64, ал. 3 Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и чл. 215, т. 1 АПК частните жалби на лицата срещу определение № 842/28.06.2024 г., постановено по адм. дело № 511/2024 г. по описа на Административен съд – София – област са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Основното възражение на жалбоподателя е за липсата на мотиви в оспорения съдебен акт по отношение на определения от административния съд процесуален ред за разглеждане на жалбата. В тази връзка излага подробни съображения за характера на разпорежданията по чл. 38, ал. 4 ЗЗК, редът за обжалването им и приложението на чл. 145 и сл. АПК. Счита, че в случая чл. 27 АПК е неприложим, което съответно изключва и приложимостта на процедурата по чл. 197 и сл. АПК. Излага аргументи и досежно наличието на правен интерес за „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД от участие в съдебния процес и в този смисъл релевира оплакване за допуснато от страна на административния съд съществено процесуално нарушение. Иска се отмяна на определението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В частната жалба на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД са изложени оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд. Оспорва като неправилни и необосновани достигнатите от съда изводи, че дружеството може да е страна - участник, само във вече образувано съгласно разпореждане на председателя на КЗК производство по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗК, но не и в производството по допускане на искане за установяване на твърдения за извършени нарушения, приключило с разпореждане за отказ за образуване на производство, по аргумент от чл. 43, ал. 1 ЗЗК. В този смисъл и с оглед постановения от административния съд акт, с който преписката е върната на КЗК с укзания за образуване на производство, поддържа доводи за засягане правата и законните интереси на дружеството и наличието на правен интерес от оспорването му. В допълнение развива и съображения за приложението на чл. 210, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК. По подробно изложени съображения, обосноваващи посочените оплаквания се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт, с който жалбата на „Неосат“ АД да бъде отхвърлена. Ответникът по частните жалби „Неосат“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. П. Петков изразява становище относно тяхната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни възнаграждения. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия счита, че частните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение, тричленният съдебен състав на ВАС, Четвърто отделение е установил следната фактическа обстановка: С разпореждане № РоткЗЗК-2/10.04.2024 г., на основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗК, председателят на КЗК е отказал да образува производство по постъпило искане от „Неосат“ ЕАД за установяване на извършено нарушение по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД. С определение № 842/28.06.2024 г., постановено по адм. дело № 511/2024 г. по описа на Административен съд - София – област цитираното разпореждане на председателя на КЗК е отменено и преписката е върната на КЗК с указания за образуване на производство по искане с вх. № Вхр-2465/15.12.2023 г., подадено от „Неосат“ АД. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, тричленен състав на ВАС, Четвърто отделение е приел, че частните жалби на КЗК и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД са процесуално недопустими за разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви относно тълкуването на чл. 200 АПК, приложим субсидиарно в производството на основание чл. 64, ал. 3, изречение второ във вр. чл. 38, ал. 5 ЗЗК, и е обосновал извод, че оспореното определение на административния съд, с което е отменено разпореждането на председателя на КЗК, обективиращо отказ за образуване на производство по депозирано при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗК, искане (т.е. отказ на административния орган да разгледа по същество и да се произнесе по направено пред него искане), може да се обжалва с частна жалба единствено от страните - участници в това производство, каквито и двамата частни жалбоподатели не са. Позовавайки се на решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, както и на обстоятелството, че „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД не е конституирано като страна в първоинстанционното съдебно производство, на основание чл. 200, ал. 2 АПК, във вр. чл. 64, ал. 3 ЗЗК и чл. 215, т. 1 АПК тричленният състав е оставил без разглеждане подадените частни жалби срещу определение № 842/28.06.2024 г., постановено по адм. дело № 511/2024 г. по описа на Административен съд - София – област и образуваното по тях съдебно производство е прекратено. Обжалваното определение е правилно постановено. Производството пред Административен съд – София – област се е развило по реда на раздел Четвърти на АПК, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ - чл. 197 - 202 АПК. Постановеното по реда на чл. 200, ал. 1 АПК определение, на основание чл. 200, ал. 2 АПК, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. При съобразяване на това обстоятелство и на даденото с решение № 2 от 24 март 2021 г. по т. д. № 10/2019 г. тълкуване, съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта, правилен е изводът, обусловен от тричленния състав на ВАС, че административният орган не е страна в производството по издаване на административния акт. Административният орган не е страна в административното производство, а е орган, носител на държавна власт, пред когото се развива и който ръководи това производство. В този смисъл са и мотивите на цитираното тълкувателно решение. Наистина разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК посочва кои са страни в административния процес и това могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Това обаче не означава, че законодателят не е предвидил изключение от това общо положение, като се има предвид, че цитираната правна норма намира своето място в Дял Първи на АПК „Общи положения“. Такова изключение се съдържа в чл. 200, ал. 2 АПК, според който постановеният в производството по реда на глава десета, раздел Четвърти - чл. 197 и сл. от АПК съдебен акт, може да се обжалва единствено от страните, участващи в административното производство. В този случай председателят на КЗК не е страна, а орган, който се е произнесъл по подаденото искане и е постановил отказ да се образува административно производство. В този смисъл, неоснователно се поддържа от частния жалбоподател – председателят на КЗК, че издаденото по реда на чл. 38, ал. 4 ЗЗК разпореждане е акт по същество и подлежи на обжалване по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове, регламентиран в чл. 145 и сл. АПК. По силата на чл. 38, ал. 5 постановеният акт подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно чл. 64, ал. 3 ЗЗК, и има характер на определение, с което по аргумент от чл. 63 ЗЗК комисията не решава спорът по същество. В контекста на изложеното, редът за оспорване по чл. 64, ал. 1 ЗЗК е неприложим и наведеното от жалбоподателя „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД оплакване, че е легитимирано да оспорва като трето лице, което има правен интерес, също се явява неоснователно. Предвид характера на конкретното административно производството и предмета на оспореното разпореждане, в случая правилно е приложен редът по чл. 197 и сл. АПК, тъй като административният акт е издаден на етап преценка за наличието на изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането за образуване на административно производство. С оглед установените по делото данни, че „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД не е конституирано нито като страна в административното производство пред КЗК, нито като страна в първоинстанционното съдебно производство, освен наличието на предпоставките за недопустимост на подадената от дружеството частна жалба по чл. 215, т. 1 АПК, правилно и в съответствие с приложимия процесуален ред е обоснованият от тричленния състав извод, че правилото на чл. 200, ал. 2 АПК изключва и дружеството от кръга на лицата, имащи право на оспорване на атакуваното определение. С оглед гореизложеното настоящият Петчленен състав на Първа колегия на ВАС счита, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения и затова не подлежи на отмяна. Определението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия