Определение № 1138 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 747/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Г. М. срещу Определение №13571 от 16.12.2024г., постановено по адм. дело №1710/2024г. по описа на Административен съд - Варна. Твърди се, че същото е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Иска се отмяната му. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение първоинстанционния съд, на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 от АПК, е върнал подадените от Е. Г. М.: жалба №15436/25.10.2024г. срещу Определение №10524/16.10.2024г. в частта, в която е оставена без уважение молбата й за предоставянето на правна помощ по чл. 95, ал. 1 ГПК, изразяващо се в процесуално представителство пред ВАС, във връзка с обжалване на Разпореждане № 8290/14.08.2024 г., постановено по същото дело; жалба №17372/19.11.2024г. срещу Разпореждане №11529/ 07.11.2024г. по същото дело; жалба №17896/26.11.2024г. с която се обжалва Разпореждане №12228/20.11.2024г. по същото дело. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че: С Определение № 10524/16.10.2024г. по адм. дело №1710/2024 г., в една негова част, е оставена без уважение молбата на Е. Г. М. за предоставянето й на правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК, изразяващо се в процесуално представителство пред ВАС, във връзка с обжалване на Разпореждане № 8290/14.08.2024 г., постановено по същото дело. М. е обжалвала това определение с частна жалба вх. №15436/25.10.2024г. В определения от съда 7 - дневен срок, даден с Разпореждане № 11529/07.11.2024г. и продължен с Разпореждане №12228/20.11.2024г., за отстраняване на нередовностите на частната жалба, свързани с неплатена държавна такса за производството по нея, същите не са били отстранени. Съдът не приел за изпълнение на указанията представеното доказателство за платена държавна такса, приложеното към жалба вх. № 17896/26.11.2024г. платежно нареждане № 0434240201 от 26.11.2024г., тъй като в него като основание е посочен съдебен акт, който не е по адм. дело №1710/2024г., както и не е посочено, че таксата е по жалба от името на Е. М.. При тези фактически установявания, съдът с процесното определение, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК, е върнал частната жалба с вх. №15436/25.10.2024г. С жалба вх. №15436/25.10.2024г., М. е обжалвала Определение №10524/16.10.2024г. и в частта му, в която е оставено без уважение искането й да бъде освободена от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева за производството по депозираната частна жалба. Съдът съобразил, че на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, това обжалване е освободено от заплащане на държавна такса, поради което, с процесното определение, разпоредил частната жалбата, в тази й част, да бъде изпратена по компетентност на Върховен административен съд. По отношение на жалба вх. №17372/19.11.2024г. срещу Разпореждане №11529/07.11.2024г., съдът, на основание чл. 215, т. 4 от АПК, определил, че е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. По отношение на жалба вх. №17896/26.11.2024г. с която се обжалва Разпореждане №12228/20.11.2024г., съдът, на основание чл. 215, т. 4 от АПК, определил, че е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло всички фактически установявания и правни изводи на съда, които са законосъобразни и в условията на чл.221, ал.2, изр. второ не следва да бъдат преповтаряни. Задължението за внасяне на държавна такса за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а от АПК. Това е условие за редовност на подадената частна жалба съгласно чл. 213, т. 3 от АПК, която разпоредба изисква към подадената частна жалба да бъде приложен документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 от АПК. М. не е изпълнила в срок изричното и ясно указанието за внасяне на дължимата държавна такса за производството по обжалване на Определение №10524/16.10.2024г., в частта му относно отказаната й правна помощ, дадено и от съда с надлежно разпореждане. Това основава недопустимост на частната жалба, в тази й част, поради което правилно същата е върната от съда на подателя й. Правилно от съда е преценено, че частната жалба на М., в частта й срещу постановения с Определение №10524/16.10.2024г. отказ да бъде освободена от заплащане на държавна такса за производството по депозираната частна жалба срещу Разпореждане №8290/14.08.2024г., на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, е освободена от заплащане на държавна такса и разпоредил същата, в тази й част, да бъде изпратена по компетентност на ВАС. Правилно от съда е преценено, че частните жалби на М., срещу Разпореждане №11529/07.11.2024г. и срещу Разпореждане №12228/20.11.2024г., на основание чл. 215, т. 4 от АПК, са недопустими, тъй като са насочени срещу съдебни актове, които не подлежат на обжалване и съответно е постановено тяхното връщане на подателя. Такива са и двете посочени разпореждания – първото, с което се определя срок за внасяне на дължимата държавна такса за обжалване на Определение №10524/16.10.2024г. и се указват последиците от неизпълнението му, и второто, с което се удължава дадения с първото разпореждане срок. Тези съдебни актове, по аргумент от чл.229, ал.1 от АПК, не са от категорията на преграждащите пътя на развитие на съдебното производство, нито са изрично посочени от закона като подлежащи на оспорване, поради което и не подлежат на самостоятелно обжалване. Сочените в частната жалба доводи, че е следвало жалбоподателят да бъде освободен от заплащането на държавна такса за производството по депозираната частна жалба срещу Определение №10524/16.10.2024г., са ирелевантни за настоящото производство, тъй като с процесното определение е разпоредено частната жалба, в тази й част, да бъде изпратена на ВАС за разглеждане, съответно в тази й част тя е предмет на друго касационно производство. При така изложените съображения обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение