Решение № 2355 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2019 г.

Решение № 2355 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" ("ИТ") – Перник подадена чрез ст. юрисконсулт А. Михайлов срещу решение № 6084 от 18.10.2019 г. по адм. дело № 4099/2019 г. на Административен съд-София-град, с което са отменени предписания, дадени в Протокол за извършена проверка № ПР1839884/22.01.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- "Булдени" ООД, чрез представителя си И. Николов е депозирал отговор, в който оспорва наведените оплаквания. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат С. Колев излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна е установено, че на 15.11.2018 г. и на 22.01.2019 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на "Булдени" ООД, при която констатирали, че на Р. Димитров, с когото дружеството е прекратило трудовото правоотношение от 20.07.2018 г., не е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, в нарушение на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Било установено също така, че дружеството не е изплатило на Димитров и полагащото се парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, с което е нарушило чл. 224, ал. 1 от КТ. Предвид това, на основание чл. 404, ал. 1 от КТ са дадени задължителни предписания на дружеството да изплати на Димитров парично обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, както и парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 36 дни, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод, че задължителните предписания са издадени при неправилно приложение на материалния закон, тъй като ПАМ за спазване на трудовото законодателство са наложени на 22.01.2019 г., т. е. над 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на 20.07.2018 г. Приел е, че ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ предполагат съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение, видно и от употребените в посочената разпоредба понятия "работодател", "длъжностни лица", "работници", "служители". Направен е извод, че в случаите, в които трудовите правоотношения са прекратени, съобразно утвърдената съдебната практика, отношенията свързани с дължими суми за трудови възнаграждения и обезщетения са гражданскоправни и е налице имуществен спор, който следва да бъде разрешен по исков ред. Решението е правилно. В случая между страните съществува спор относно дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на Димитров за срок от 2 месеца, както и на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ. Този спор представлява "трудов спор" по смисъла на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда, който регламентира, че трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Дирекция "Инспекция по труда" не е компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и техните работодатели. Наред с това, Дирекция "Инспекция по труда" в конкретния случай е упражнила правомощия по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ по прекратено трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 (посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда задължително предписание) е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Посочените принудителни административни мерки, както и останалите, регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 2 - 9 от КТ имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не за прекратено (несъществуващо) правоотношение по престиране на работната сила. Същият извод се налага и от посочените в чл. 402 от КТ права на контролните органи, които в рамките на своята компетентност могат да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, както правилно е констатирано и в първоинстанционното решение, че законодателят използва понятията "работодател", "длъжностни лица", "работници", "служители", които сами по себе си сочат необходимостта от съществуващо правоотношение по престиране на работната сила (трудово, служебно или друго). По делото безспорно е установено, че принудителната административна мярка е наложена на 22.01.2019 г. или над 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на 20.07.2018 г. Предвид изложеното се налага извода, че Инспекцията по труда не може да издава задължителни предписания от вида на оспорените пред съда по прекратено трудово правоотношение. В случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, се касае до имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред граждански съд. В този смисъл е актуалната и преобладаваща съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в решение № 7469/20.05.2019 г по адм. дело № 14184/2017 г. на ВАС, , решение № 1287 от 5.02.2015 г. по адм. дело № 9136/2014 г. на ВАС и др. От гореизложеното следва, че наведените касационни оплаквания са неоснователни. Като е уважил подадената до него жалба първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на разноски за касационната инстанция. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 500, 00/петстотин/лева. Страната е представила доказателства за сторените разноски, както и списък на разноските. Не са налице предпоставки за намаляване размера на така претендираните разноски поради прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,