Решение № 603 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2351/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2252 от 29.04.2026 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 126 от 11.03.2025 г. по гр.д.№ 1221/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационни жалби, подадени от Г. С. У., с ЕГН [ЕГН], С. Г. У., с ЕГН [ЕГН], К. Г. У., с ЕГН [ЕГН] и Д. С. Д., с ЕГН-[ЕГН], конституирана на мястото на починалия в хода на въззивното производство, на 22.10.2023 г. първоначален ищец С. А. Д.. С допуснатото до касация въззивно решение е потвърдено решение № 900109 от 17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г. на РС Благоевград с което са отхвърлени предявените искове на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, както следва:

-да се признае за установено по отношение на ответниците А. В. М., М. В. Д., Х. Щ. Д. и С. Щ. Д., че ищците /сега касатори/ Г. С. У., С. Г. У. и К. Г. У. са собственици на 5/64 идеални части, а С. А. Д., респективно конституирания на негово место наследник Д. С. Д., е собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ 40 /четиридесет/ квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, по КК и КР на [населено място], [община], област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 -8 от 21.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]/Г. И./ № 4, с площ от 296.00 квадратни метра, номер по предходен план: *, *, при граници: ПИ с идентификатор *, с идентификатор *, с идентификатор *и ПИ с идентификатор *, която реална част се намира в северозападната част на описания имот по протежение на цялата северозападна граница с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, собственост на ответниците и те да бъдат осъдени да им предадат владението и

• да премахнат ограда от мрежа с метални колове изградена откъм северозападната страна на описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.

В касационната жалба, се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗКИР, защото е прието, че има непълнота или грешка в КК, но въпреки това иска е отхвърлен, за допуснати съществени процесуални нарушения защото не са обсъдени доводите във въззивната жалба, не е била назначена повторна СТЕ, а допълнителна такава и за необоснованост на извода, че отклонението от вярната имотна граница е в рамките на допустимата грешка, въпреки, че не е изследвана каква е площта, която е неправилно заснета и на какво се дължи разликата в площта на имота по предходните планове и по КК. Касаторите считат, че решението почива на предположения на вещото лице, възприети и от съда и поради това е необосновано и без мотиви.

Ответниците по касация А. В. М., М. В. Д., Х. Щ. Д. и С. Щ. Д. оспорват касационната жалба, защото фактическата обстановка е установена без противоречия и от двете инстанции, а доказателствата са обсъдени, Разликата в площта на имота на ищците е установена, но се дължи на други причини и по-голямата площ попада в други имоти, а не в имота на ищците. Установено е съвпадане в имотните и парцелните граници по всички планове и несъвпадането е незначително и е в границите на допустимата грешка. По същество посочват, че имота на ищците е нанесен по чл. 49 ЗКИР и те не са оспорили местонахождението на границата, а спора е за местонахождението на оградата, която попада изцяло и имота на ответниците, поради което и двата иска считан за изцяло неоснователни.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради явна необоснованост и логическо противоречие на извода за наличие на грешка и непълнота в КК и това, че тя е несъществена и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР, при неустановеното, с колко се разминава заснетата граница по КК и границата на парцелите, за които е отменено отчуждаването, при изрично установеното от всички СТЕ, че няма придаваеми по регулация места между двата имота към отредени парцели, а и без геодезично заснемане на имота на ищците.

По делото е установено следното:

Първоначалният ищец С. А. Д. е наследник на А. А. Д., починал на 27.10.1970 г. и на съпругата му С. С. Д. починала на 05.12.2008г. Ищецът С. А. Д. е починал на 22.10.2023 г. /в хода на въззивното производство и на негово место е конституирана касаторката Д. С. Д.. Първаначалната ищца Л. Х. У. е една от наследниците на Й. Т. Д., поч. 19.02.1977г. Тя е починала в хода на производството пред РС – на 16.07.2021 г. и е наследена от касаторите Г. С. У., С. Г. У. и К. Г. У..

Ответниците А. В. М. и М. В. Д. са наследници на В. И. Т., починал на 27.08.1998 г. и на съпругата му В. Г. Т.. С. Щ. Д. и Х. Щ. Д. са наследници на К. Х. Д., починала на 29.05.2000 г.

С Протокол от 04.02.1952г. по ч.гр.д. № 575 от 1951г. на Благоевградски съд, е одобрена спогодба, по силата на която в дял на Й. Т. Д. и на А. А. Д., при квоти по 1/2 - една втора идеална част е предоставен описан недвижим имот. С нот. акт № 116, том III/1972г., Й. Т. Д. дарява на Д. /Д./ Й. Г. и В. Х. А. 1/4 ид. част от парцел *, имот пл. № *в кв.* с площ 400 кв.м., а с нот. акт № 105, том VIII/1975г., Й. Т. Д. дарява на първоначалната ищца Л. Х. У. 1/8 ид.ч. от същия парцел. Със Заповед № 177 от 16.04.1986г. е отчужден за жилищно строителство имот пл. № *, в кв. *по ЗРП на [населено място], собственост на н-ци на А. А. Д.; Д. Й. Г., В. Хр. А. и Л. Х. У.. С Решение № 406/22.11.1993г. на Окръжен съд Благоевград е отменено отчуждаването на имот пл. № *, в кв. ***по ЗРП на [населено място] и със Заповед № 131/29.12.1994г. на Кмета на Община Благоевград, имотът е отписан от актовите книги.

С нот.акт № 78, том II/1956г. Щ. М. Д. купува парцел *, с пл. № *, в кв. * по плана на [населено място], действащ към 1956г. с площ 282.92 кв.м. С нот. акт № 135, т. III/ 1961г. той продава на В. И. Т. 1/4 ид.ч. от парцела, а с нот.акт № 6, т. II/1967г. му продава и втори етаж от масивна триетажна постройка, изградена в същия парцел, и още 4/262 ид.ч. от празното място извън застроеното от същата парцел *, имот пл. № *, от кв. * по плана на [населено място], действащ към 1956г. с площ 282.92 кв.м. Със Заповед № 324/30.06.1986г. е отчужден по реда на ЗТСУ имот № *, в кв. *по плана на [населено място] към 1986г. Мероприятието е осъществено, но то не засяга отчуждения имот и той е в същото състояние, в което е бил в момента на отчуждаването. С Решение № 270/09.10.2000г. по адм. д. № 446/1999г. на ОС Благоевград, потвърдено с Решение № 1503/07.03.2001г., постановено по адм.д. № 9259/2000г. на ВАС, е отменено отчуждаването със Заповед № 324/30.06.1986г. до размер 7/8 ид.ч. от имот № *, в кв. *по плана на [населено място] за 1986г. и тази ид. част е възстановена на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д.. По искане на В. Г. Т. и М. В. Д., през 2001 г. е попълнена КК на осн. чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗТСУ и чл. 86 от ППЗТСУ, във вр. с § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ, с нов имот с пл. № *, в кв. * по плана на ЦГЧ и записан на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д.. С договор № II-00-011/01.07.2002г. А. В. М. и М. В. Д. купуват от Община Благоевград 1/8 ид.ч. от имот с пл. № *, в кв. * по плана на ЦГЧ и тази ид. част е деактувана.

Така ищците са собственици на идеална част от ПИ с индентификатор № *, а ответниците - на ПИ с индентификатор № *, по одобрената КК и КР на 10.05.2006 г. В Община Благоевград е подадено от ответниците уведомление на 04.05.2016г. за изграждане на ограда от колци и мрежа в УПИ * в кв.*по плана на [населено място], На 16.05.2016 г. е извършено трасиране от правоспособно лице по кадастър на ПИ с идентификатор № *, за което е съставен протокол. Поради спор за точното място на границата между двата съседни имота, по подадена жалба с вх. № Ж-02 150/28.04.2015г. е спряно изграждането на ограда между УПИ *и УПИ *, съседни имоти в кв. *. Съставен е Констативен протокол от 26.05.2015г. след трасиране на границата между двата имота на място на 22.05.2015г. /Протокол за трасиране на имотни граници на имот ***по КК на [населено място]/ и е дадено разрешение за изграждане на ограда, която и към настоящия момент съществува на място.

От СТЕ, приета от РС се установява следното: Първия план на Г. Д. е одобрен 1922г., но не се съхранява разписен лист към него. Двата процесни имота попадат върху парцел * с площ 322,50 кв.м, и парцел * с площ 275,50 кв.м. в кв. *, по плана на Г. Д.. Втория план е от 1955 г. Двата процесни имота попадат съответно върху парцел * е със същата площ 322,50 кв.м., записан на Т. А. Д. и парцел * с площ 261 кв.м., в кв. *, записан на Щ. М. Д., с документ за собственост - нот. акт за покупко- продажба № 78, том II, дело № 396/1956г. Третият план е одобрен 1976 г. Процесиите поземлени имоти с идентификатори *и *по КККР на [населено място], попадат върху имот пл.№ *, с площ 315 кв.м. и имот пл.№ *с площ 268 кв.м. в квартал *. Тези площи са изчислени при графическо измерване от плана. В разписният лист към този план имот пл.№ 1715 е записан на А. А. Д. и Й. Т. Д., а имот пл № 1717, кв. 21 - на В. Й. Т., Щ. М. Д. и Л. И. П.. Последният действащ план е одобрен със Заповед № 323/05.09.1994г. По него двата процесни имота попадат в кв. * и са заснети съответно като имот пл. № *с площ 315 кв.м. и имот пл. № *, с площ 283 кв.м. Със Заповед № 1193 / 20.12.1997г. е допълнен кадастралния план с имот пл. № *, кв. * /на трето лице за спора/, който е съседен на имот пл. № *и имот пл. №*, а със Заповед № 1194 / 20.12.1997г. е заснет и имот пл. № *, кв. * /също на трето лице/. Кадастралната карта на Благоевград е одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК и в нея е заснет ПИ с идентификатор *, с площ 273 кв. м, стар номер *, квартал*, парцел * /на ответниците/. ПИ с идентификатор *, с площ 296 кв. м. стар номер *, */на ищците/ е заснет на осн. Заповед № РД-18-8 от 21.05.2014 г. Според СТЕ, границата между двата имота на място, съгласно геодезическите измервания, минава по границата, отразена в кадастрална карта и по ЗРП-ЦГЧ, одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994г. Според в.л.В., има съвпадение на границата на имотите по плана от 1994 г., границата по КК, одобрената последно на 14.12.2022г. и оградата, материализирана на място с метални колове и мрежа. Няма данни за придаваеми места по предходните регулационни планове. Тъй като оградата няма плътна част, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. На място вещото лице е констатирало наличие на бетонови остатъци, които обаче не следват границата по нито един предходен или настоящ план. При графическото измерване на имотите, така, както са заснети по плановете от 1922 г., 1955 г., 1976 г. и 1994 г. /които са в различен мащаб/ се е установило разминаване в заснетите граници по плана от 1976 г., но разликата е с около три кв.м., което е в рамките на допустимата грешка, според обясненията на вещото лице в с.з. Това се подкрепя и при сравняване на площите от измерванията – по плана от 1922 г. имота на ответниците е 275,50 кв.м. и имота сега по КК с идентификатор *с площ 273 кв. м. По плана от 1976 г. е отразена масивна ограда, но не може да се каже дали това е зидът, от който са установени остатъци сега. Линията, прокарана по тези останали части от стар зид не отговарят на нито една от границите от предходните кадастрални и регулационни планове на [населено място] - от 1922г., от 1955г.; от 1976 г. Не съвпадат и с ЗРП на [населено място] от 1994г. и с одобрената през 2006 г. КК и КР.

По искане на касаторите, в качеството им на въззивници, е допусната от въззивната инстанция СТЕ, изготвена от в.л. Ю.. След извършени измервания и изготвяне на скици с констатациите си, вещото лице стига до извода, че не е налице пълно съответствие между границите на двата съседни имота с идентификатор № *и ПИ с идентификатор № *по КК, че те несъществено се разминават с границите на недвижимите имоти по предходните планове на [населено място], което сочи на „непълноти или грешки“ при заснемането на КК, съобразно определението дадено в § 1, т. 16 от ЗКИР. В скиците към първото заклучение на в.л. Ю. на л. 87-90 е показано и описано разминаване с около 16 кв.м. В съдебно заседание при приемане на заключението, в.л. Ю. посочва, че това се дължи на факта, че външните граници на имотите, включително откъм улиците в кв. 5 са заснети, но вътрешните граници на имотите не са заснети, а са пренесени по графичен начин в кадастралния план при възстановяване на имотите със заповеди на кмета по границите преди отчуждаването. Затова има непълноти и грешки при заснемане на границите на имотите по КК за целия квартал. Не е правено геодезическо заснемане на имота на ищците, а едва след такова заснемане може да се определи точното местонахождение на вътрешните имотни граници. В допълнителното заключение, изготвено от в.л. Ю. също е потвърдено, че местоположението на стария съборен и несъществуващ каменен зид не съвпада нито със старите имотни граници по предходните планове, нито с границите на съседните имоти на страните по одобрената КК, което е видно от комбинираната скица към това заключение. Причината за разминаването на площите на имотите с тези посочени в решенията за възстановяването на собствеността и действителната площ на имотите на място са различията в заснемането на границите със съседния ПИ *. Разминаването в границите по КК между имотите на страните с индентификатор *и ПИ с индентификатор ***според обясненията на в.л. Ю. в съдебно заседание е незначително и е в границите на допустимата грешка. Не е могъл обаче да посочи в съдебното заседание с каква площ е това разминаване тъй като не му е поставяна такава задача при възложената му допълнителна експертиза, но че същата е около 1.5 кв. м.- не повече, че за точно измерване трябва да се направи заснемане на имота. Допълнил е, че разминаването може да се дължи на това, че при графично замерване отклонението може да е до 20 см., а при замерване на място, допустимата грешка е до 30 см., но графичното измерване е също допустим надежден метод.

Разпитаните от РС свидетели установяват, че между имотите е съществувал стар масивен каменен/тухлен/ зид, който е бил съборен след отчуждаването на имота за държавна нужда и изграждането на паркинги в частта на отчуждените процесни имоти. Според св.С., в имота на ищците е имало изградена каменна ограда, която е била блъсната в периода 1985-1987г., имота бил възстановен през 2015г., като преди 2-3 години видяла, че има поставена ограда с мрежа, която обаче не върви по границата на старата каменна ограда, а е поставена на друго място. В показанията си свид. Г. споделя, че първите му спомени от имота са от 60-те години, когато на място имало тухлена ограда, висока около 2.5 метра. През 1980 г. къщата била блъсната, а оградата- съборена, някъде през 1988-1989г. Свидетелят сочи, че сега на място има поставена телена ограда, която навлиза в имота на У.. Свид. Д. споделя, че в имота през годините е имало изградено малко зидче, а в момента между имота на Д. и имота на У., има изградена телена ограда. Св. У.-В. посещавала имота на ответниците от 1967г. и според нея, между имота на Д. и имота на Държавния архив е имало изграден зид.

Правилно въззивният съд е приел, че остатъците от каменна ограда на место не отразяват вярната имотна граница. Изводът на въззивния съд, че границата между двата имота не е по остатъците от масивната каменна ограда, а по парцелните граници на отредените за тях парцели е съобразен със установеното от всички вещи лица и материалния закон, и е правилен. Ако тези остатъци се свържат, линията не съвпада с нито една от имотните граници, които съвпадат с парцелните граници /поради липса на придаваеми места по регулация по всички предходни планове/. От това следва, че имотните граници съвпадат с парцелните, а тази масивна ограда не е съответствала на правото на собственост. Документите за собственост са след 1951 г., т.е. при действието на ЗПИНМ /отм/ и ЗТСУ /отм/. По тези закони – чл. 40 ЗПИНМ и чл. 59 ЗТСУ, е недопустимо придобиване на реални части от парцели, т.е. предмет на прехвърляне е могло да бъдат само парцелите и пространствените предели на правото на собственост се определят от парцелните граници при липса на придаваеми по регулация места, какъвто е настоящия случай. Цитираните норми са императивни.

Въззивният съд е приел, че е установено, че е допусната „непълнота или грешка“, по смисъла на § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР, при заснемане на процесните имоти в КК, защото не е налице пълно припокриване на имотната граница между двата съседни имота, съвпадащи с регулационната линия на отредените за тях парцели по предходните регулационни планове и границата между ПИ *и ПИ *, при заснемане на КК и КР на [населено място]. За този извод, съдът се е позовал на заключенията на в.л. Ю. и установеното от него несъответствие, дължащо се на това, че при възстановяването на собствеността, не е извършвано заснемане на имотите, а само графично нанасяне на границите им от преди отчуждаването. Съдът обаче е приел, въз основа на заявеното от вещо лице Ю. в съдебно заседание, че навлизането на имота на ответниците в имота на ищците е незначително – с не повече от 1,5 кв.м., което въззивният съд е приел, че е в рамките на допустимото отклонение. За този извод, съдът също се е позовал на посоченото от експерта в с.з., че допустимото отклонение при графично замерване е 20 см., а при замерването на място е 30 см. и поради това отклонението от не повече от 1,5 кв.м. е в рамките на допустимата грешка. Този извод е необоснован, защото не почива на конкретни измервания. Той е формулиран и при съществено процесуално нарушение, защото е недопустимо съдът да основе решението си на обяснения на вещо лице при разпит в залата, които не са в обхвата и не са пряко свързани с възложената му по делото задача /В този смисъл Решение № 15 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 5432 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. и Решение № 140/22.01.2019 г. по гр.д.№ 4906/ 2017 г. І гр.о./

Тъй като съществуващата в момента ограда от железни колове с мрежа е по имотната граница, отразена в КК, въззивният съд е приел, че е недоказано, твърдяното от ищците в исковата молба, че реална част от техния имот с площ от 40 кв.м. неправилно е заснета в очертанията на имота на ответниците и се владее от тях без правно основание. Приел е, че ответниците владеят и ползват процесната реална част, на която се легитимират като собственици с представените нотариални актове, като разликата в площта на двата имота при предходните ЗРП и по последния одобрен кадастрален план на [населено място], не е съществена и същата не се дължи на неправилното ситуиране на границата между ПИ *и ПИ *, при заснемате на КК. Като последица от тези мотиви, съдът е приел, че е неоснователен и иска по чл. 109 ЗС за премахване на оградата, защото тя е поставена по границата между двата имота по КК.

Изводът на въззивния съд за наличие на грешка и непълнота в КК и това, че тя е несъществена и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР е явно необоснован и логически противоречив. Ищците не твърдят непълнота /не заснемане на имота им в КК/, а грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница, при което реална част от имота им е включена в имота на ответниците. При неустановяване, с колко се разминава заснетата граница по КК и границата на парцелите, за които е отменено отчуждаването, при изрично установеното от всички СТЕ, че няма придаваеми по регулация места от имотите на страните, към съседните парцели, отредени за имотите им, изводът за това, че грешката е несъществена е необоснован. Преценката дали заснемането на имот в КК е точно и дали отклонението е несъществено е резултат от анализ на конкретни величини и изчисляване по специалната нормативно установена формула в разпоредбата на чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Измерването на тези величини, анализирането и пресмятането изискват специални знания поради което извод за незначителност на отклонението не може да се прави произволно от съда. Съдебното решение не може да почива на предположения. Затова изводът за незначителност на грешката е необоснован.

Конкретно по настоящия спор са противоречиви даните за площта на несъответствието. СТЕ, приети от РС са посочили като площ на несъответствието три метра. Във въззивното производство вещо лице Ю. е дал също противоречиви данни за това, с колко е отклонението, като в заключението, прието в съдебно заседание на 07.11.2024 г. и скиците към него на л. 90 от делото на ОС разминаването е определено на 16 кв.м., а при приемане на допълнителното заключение в съдебно заседание, вещото лице е определило тази площ на не повече от 1,50 кв.м. Съдът не е изяснил това противоречие. Отделно от това, имота не е геодезично заснет на место, а при графично измерване и измерване на место се получават различни стойности.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззиния съд за изясняване, чрез назначаване на нова СТЕ на точната площ, с която се разминава отразената имотна, съвпадаща с парцелната граница по плановете от 1922г., от 1955г.; от 1976 г. и КК. Установено е несъвпадане на отразената граница в плана от 1976 г. с границата от предходните граници, като ако по този план е допусната грешка, това трябва да се съобрази. По плана от 1976 г. няма придаваеми места, поради което имотната граница следва да минава по парцелната граница от предходните планове, а краницата по КК следва да съвпада с тях, защото границите на поземлените имоти се определят от границите на правото на собственост – чл. 24, ал.2 и чл. 43, ал.1, т.5, б.“а“ ЗКИР. При липсата на придаваеми по регулация места, КК следва да отразява като имотна граница парцелните граници по предходните планове по аргумент от пар.5, ал.1 ЗКИР.

Решението по иска по чл. 109 ЗС е обусловено от резултата от спора по чл. 108 ЗС, конкретно от това дали оградата попада върху част от имот на ищците, дали попада на границата между двата имота или е изцяло в имота на ответниците, при което е без значение съгласието на ищците, като съседи. Това дали конкретно изградената ограда съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС зависи и от това коя хипотеза на чл. 48 ЗУТ е приложима, което не е обсъдено от възивния съд.

По изложените съображения, предвид необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на въззивния съд, който следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение